Почти нищо не помрачи щастието на Габи в седмиците, прекарани в Сен Пиер, с изключение на едно малко физическо оплакване, което тя усилено се мъчеше да скрие от Филип. Отначало идваха леки пристъпи на гадене, точно след като той тръгнеше за кантората си; не й беше трудно да ги скрива, но постепенно те започваха да се явяват учудващо редовно и ставаха все по-силни. Тя все още не бе казала на Филип за странната си болест. Той я откри случайно. Една сутрин вече беше излязъл от къщата, когато разбра, че е забравил един важен документ. Върна се в спалнята и завари Габи, отпаднала и бледа, да повръща в легена; треперещото й тяло бе плувнало в пот, разтърсвано от пристъпите.
— Господи, Габи — извика той разтревожен и побърза към нея. — Ти си болна, малката ми. Защо не си ми казала? — Нежно отмахна влажните кичури коса от побелялото й лице. — Откога си така? — запита, махвайки към легена.
— Близо две седмици — направи гримаса Габи, притиснала ръка до разбунтувания си стомах.
— Две седмици! — повтори Филип сърдито. — И не си ми казала? Не разбираш ли, че може да си хванала някоя смъртоносна тропическа треска или болест? Връщай се в леглото — нареди той с по-мек глас, когато забеляза изплашеното й лице. — Веднага ще пратя за лекар.
Доктор Рено, вежлив белокос мъж с увиснали мустаци, погледна Габи с веселите си сини очи и внезапно нареди на Филип да излезе от стаята. После се обърна към нея с бащински тон, успокои я и й зададе някои доста конкретни въпроси, които накараха бледите й бузи да се оцветят в пурпурно. Прегледът свърши и той изсумтя доволно, когато въпросите му като че ли потвърдиха началната диагноза. Габи бе толкова невинна, че зяпна учудено, когато лекарят разкри причината на неразположението и. Бебе! Тя прегърна тази мисъл, представи си една миниатюрно копие на Филип, едно същество, което да обича и да е нейно без резерви или упреци. Двамата с лекаря обсъдиха някои неща, като датата на предстоящото раждане и предпазните мерки, които тя трябваше да вземе, за да има здраво дете и да роди нормално. После той я остави на щастливите й мисли.
Доктор Рено намери Филип в салона да се разхожда нервно с чаша ром в ръка, убеден, че Габи е хванала някаква фатална, рядка болест. Той едва не подскочи, когато чу диагнозата на лекаря.
— Сигурен ли сте, докторе? — запита тревожно Филип. — Та съпругата ми е все още дете. Това ще бъде ли опасно за нея?
— Повярвайте ми, господин Сен Сир, всичко ще бъде наред. Вярно, че е млада и не е толкова яка, колкото са момичетата, израснали на острова, но ви съветвам да я отведете в Белфонтен, където леля Луиз ще се грижи за нея и ще я налива със своите прочути билкови чайове. Съпругата ви е здрава и като се има предвид младостта й, не предвиждам сериозни проблеми. Гаденето ще изчезне след няколко седмици. Когато родилните болки започнат, пратете да ме повикат, ако леля Луиз не може да се справи или се очакват някакви затруднения.
— А кога да очакваме раждането? — запита Филип, все още под въздействието на шока.
— Мисля, след около шест месеца.
— Бебе — повтори Филип. — Трябва да ме извините, докторе, но макар че се надявах на наследник, не го очаквах толкова скоро.
Гърдите му се издуваха от гордост.
— Ами! Винаги е така с вас, младите съпрузи — заяви доктор Рено и театрално сви рамене. — Всяка нощ обяздвате съпругите си като мощни жребци, а после се правите на изненадани, когато дойде естественият резултат на съвкуплението. Но ако умея да преценявам хората, идеята за наследник никак няма да ви е неприятна.
— Наследникът ще бъде добре дошъл — увери го искрено Филип. — Но съпругата ми все пак е толкова млада…
— Е, и? Да не би случайно да сте възнамерявали да й спестите загубата на девичеството? — изсмя се докторът, намигайки многозначително.
Зачервеното лице на Филип накара възрастния мъж да се развесели, преди да продължи по-сериозно.
— Не, не мисля. Но вие, приятелю, не се притеснявайте, съпругата ви ще преживее няколко майчинства, не се съмнявайте; такъв страстен мъж като вас със сигурност ще създаде много деца.
Филип зададе само още един въпрос:
— Ще й навреди ли, ако аз… тоест, ако ние…
— Не се тревожете, приятелю — засмя се докторът, — двамата с прелестната ви съпруга можете да се забавлявате колкото искате, стига игрите ви да бъдат в разумни граници. Но само до шест седмици преди евентуалната дата на раждането — предупреди го той, ставайки изведнъж сериозен, — защото след това опасността и за майката, и за детето става голяма.