Момичето извика възторжено, показвайки дребни бели зъби насред съблазнителните червени устни.
— Защо стоя толкова дълго далеч от Амали, любов моя? — запита тя задъхано.
— Само ако знаех какво посрещане ме очаква, щях по-рано да се върна — пошегува се Филип и нежно щипна вирнатото й носле.
После, сякаш внезапно припомнил си, че има съпруга, нерешително се откъсна от стройното тяло, прилепено до силната му фигура, и се обърна към Габи, която вече отчаяно стискаше вратата на каретата, интуитивно усещайки, че щастието и благополучието на нероденото й дете зависят от капризите на един мъж, който явно очаква тя да го поделя с любовницата му!
— Малката ми — каза Филип, отделяйки се от златокожата девойка, — това е Амали, дъщерята на леля Луиз и Жерар.
Името на Амали се изтръгна от устните й, всичко около нея се обви в мъгла и тя политна напред, а Филип успя да я подхване миг преди да се строполи на земята.
Габи бавно изплува в съзнание, осъзнавайки, че нещо бръмчи в ушите й. След няколко секунди разбра, че бръмченето всъщност са тихи гласове. Веднага разпозна този на Филип, но не и на жената, с която той говореше. Понеже очите й бяха затворени, двамата говореха спокойно, мислейки, че тя спи.
— Пътуването е било дълго и горещо, уморило е малкото момиче, особено като се знае в какво състояние е. Но тя ще се оправи, господин Филип, веднага щом леля Луиз я напои с малко от своите чайчета.
Габи едва разбираше диалекта.
— Надявам се да си права, лельо — изрече загрижено Филип. — Доктор Рено ме увери, че здравето й е отлично и няма да има проблеми с бременността.
— Толкова е млада — добави замислено леля Луиз.
Филип й отправи остър поглед.
— Признавам, Габи е млада и има много да учи — отсече той. — Не мислех, че толкова скоро ще зачене, но и двамата се радваме на това дете.
Мъдрите очи на леля Луиз загледаха внимателно Филип и той се размърда притеснен. Тя го познаваше по-добре, отколкото той себе си.
— Мога ли да говоря свободно, господин Филип? — запита тя, възнамерявайки да се изкаже независимо от всичко.
— Че кога е било другояче? — отвърна кисело Филип.
— Със сигурност разбираш, че Амали няма да се отнесе любезно към съпругата ти. По-добре щеше да е за всички, ако беше останала в Сен Пиер. Или да изпратиш Амали другаде. Тя ми е дъщеря и добре я познавам — измърмори многозначително жената.
— Амали като че ли прие добре женитбата ми — отговори Филип с типичното мъжко самочувствие.
— Не познаваш дъщеря ми, ако мислиш, че е приела съпругата ти — предупреди го леля Луиз.
— Ненужно се притесняваш — възрази Филип, по-разтревожен от думите на икономката, отколкото би искал да си признае.
— Трябва да мислиш за малката си жена и за детето си.
— Какво те кара да смяташ, че не се грижа? — навъси се Филип, недоволен от насоката, която вземаше разговорът.
Леля Луиз поклати украсената си с тюрбан глава, явно възмутена.
— Не се поддавай на капризите на Амали. Тя никога няма да се примири с мисълта, че имаш съпруга. Как ще реагира госпожа Габи спрямо Амали? Как това ще се отрази на детето ти?
— Госпожа Габи е моя грижа, както и детето ми — отсече Филип с глас, в който се долавяше надигащ се гняв.
— Извинете дързостта ми, господин Филип, но сега мисля за съпругата ви, а не за дъщеря си. — Жената с изразителното черно лице изгледа господаря си с дръзки очи, без нито капка почтителност. Следващите й думи смаяха Филип. — Какво място ще заема Амали сега във вашето домакинство, когато вече имате съпруга? Ще продължи ли да топли леглото ви?
— Твърде далеч отиваш! — избухна Филип сърдито, без да знае, че Габи напрегнато се вслушва в разговора им.
— Простете ми, господине, но мисля единствено за жена ви. Амали може да се грижи за себе си, но вашето малко момиче не изглежда подготвено да се сблъска със суровата действителност. Може би за всички ще е най-добре Амали да иде другаде.
— Това е домът на Амали! Мястото й е тук! — възрази раздразнено Филип. — Няма да я отпращам, но бъди сигурна, че не възнамерявам отново да я взема в леглото си. Вече не се нуждая от любовница, дори от такава изкусителка като твоята Амали.