Леля Луиз прие доста скептично изявлението на Филип.
Габи ахна, издавайки изненадата си от думите на Филип, и това стресна и двамата. Филип веднага се озова при нея, последван от високата красива чернокожа жена, чието властно присъствие като че ли изпълваше стаята. Беше едра, но не и дебела, лицето й, по което нямаше никакви бръчки, блестеше като намазан с масло абанос. Габи трудно можеше да повярва, че дребната златокожа Амали е дъщеря на тази жена. Величественият й шест футов ръст завършваше с цветния тюрбан на главата, който й придаваше най-малкото още шест инча височина. Тежките й гърди приличаха на узрели дини, ръцете й бяха не по-малки от тези на Филип. Тя избута Филип без никакво усилие и се надвеси над Габи, изучавайки я с големите си кадифени очи, черни като бездна.
— Ах, малката ми, вече си се събудила — заромони тя с напевния си глас на своя диалект, който Габи вече беше започнала да разбира. — Ти си у дома, където ти е мястото, и леля Луиз ще се погрижи за тебе и за бебето ти.
Габи поиска да стане, но ръката на едрата жена я задържа.
— Не, не, ти трябва да си почиваш — настоя тя. Обърна се към Филип и рязко заповяда: — Вие, господин Филип, ще се погрижите вашето малко момиче да остане в леглото.
Габи загледа със страхопочитание как жената излиза величествено от стаята.
Тя се огледа наоколо си и това, което можа да види в слабата светлина, й хареса, макар че стаята изглеждаше някак мъжка с масивната си мебелировка. Лекият ветрец, навлизащ от прозорците в двата края на стаята, охлаждаше пламналата й в треска кожа. Накрая очите й се спряха на Филип, надвесен над нея.
— Как се чувстваш, скъпа? — запита той с лека тревога. — Изплаши всички ни.
— Добре съм, Филип — отвърна тя със слаб глас. — Но леля Луиз е права, най-добре ще е да остана на легло един-два дни. Не знаех, че пътуването до плантацията ще е толкова изтощително. Не искам да направя нещо, което да навреди на бебето.
— Разбира се, трябва да си почиваш, малката ми — съгласи се с готовност Филип, облекчен, че приема да остане на легло, както се канеше да настоява и той.
Положи нежна целувка на челото на Габи и излезе тихо от стаята, за да потърси надзирателя, защото още не беше говорил с него. Прибирането на захарната тръстика вървеше с пълна сила, работниците бяха заети от сутрин до вечер. Скоро щяха да започнат да дестилират рома в големите казани в дестилатора, построен точно до захарните полета, и той знаеше, че всичките мудни, а нерядко и нощите, ще бъдат запълнени със задължения.
Унесена от успокоителния чай на леля Луиз, Габи не усети кога Филип се е върнал късно през нощта и е заел мястото си до нея в голямото легло, за да я държи в прегръдките си през дългата нощ. Когато се събуди на следващата сутрин, него вече го нямаше и единственият видим признак, че е бил в леглото, беше вдлъбнатината, която главата му бе оставила на възглавницата. Тъй като Габи още се чувстваше слаба, леля Луиз настоя тя да остане на легло няколко дни и Филип я подкрепи.
Понеже прибирането на захарната тръстика продължаваше, Габи оставаше повече или по-малко изолирана. Дори къщните слуги имаха много работа и тя виждаше почти само леля Луиз. Когато видя Филип вечерта, той й се стори рязък и угрижен. Не бе правил опити да се люби с нея от пристигането в Белфонтен, лягаше си прекалено уморен дори за да говори. Понякога го нямаше цяла нощ и Габи си го представяше в обятията на страстната Амали. Думите, които бе казал на леля Луиз, че няма нужда от любовница, не я успокояваха. Скоро щеше да надебелее заради детето и се питаше дали Филип няма отново да се обърне към любовницата си, когато обезобразеното й тяло ще започне да го отблъсква.
Когато здравето на Габи се възстанови, тя започна да опознава къщата — от избата до огромната бална зала на втория етаж. Леля Луиз й обясни, че стаите са подредени на една линия, с веранда от всяка страна, за да се улови дори най-слабият повей на вятъра. Всички стаи бяха светли и просторни, боядисани в пастелни тонове. По-голямата част от мебелите бяха по френски образец, но изработени от местна дървесина. Габи бе очарована от къщата и изненадана от големия брой слуги, които я обслужваха.
Габи бе потресена, когато се запозна със съпруга на леля Луиз — Жерар. Мъжът стърчеше над високата си шест фута съпруга. Ниско подстриганата му коса и късата му брада бяха посивели. Мускулите, които се очертаваха на мощния му гръден кош и силните му бедра, бяха забележителни, но не те представляваха най-удивителното нещо в този силен роб. Най-невероятното, най-шокиращото беше неговата кожа. Той беше бял! Толкова бял или почти толкова, колкото Филип или самата тя. Сега разбра откъде идва златистата кожа на Амали.