Когато Габи се научи да се ориентира из къщата, разбра, че почти няма да има с какво да си запълва времето. Нямаше намерение да узурпира положението на леля Луиз или да налага волята си в това толкова добре управлявано домакинство. Тя лесно се приспособи към безгрижния живот на плантаторска съпруга, очакваща първото си дете. За нея се грижеха от сутрин до вечер, тя се научи да понася силната горещина и дори много хареса дългите следобедни дремки, когато Филип обикновено идваше при нея в голямото легло.
Дори след като Габи се възстанови от неразположението си, Филип не се решаваше да поиска да се любят, страхуваше се да не предизвика нов пристъп на слабост и да застраши детето. Накрая Габи сама пое инициативата да възобновят интимните си отношения, намеквайки, че любенето няма да нарани детето, нито пък самата нея. Първия път, когато се любиха, Филип я държеше като крехка кукла, страх го беше да не я счупи. Но скоро нейното желание разпали страстта му и я превърна в огнедишащ ад. Много нощи той бе лежал до нея, бе я прегръщал, бе чувствал топлото й тяло сгушено до своето, но не се решаваше да се люби с нея. Опита се да бъде нежен, но скоро двамата се сляха в едно разгорещено цяло. Когато проникна в нея, тя изпъшка от удоволствие и той бързо я доведе до екстаз, миг преди сам да изкрещи от върховната наслада. След това те вече започнаха редовно да се любят и умората на Филип изчезваше в мига, когато вземеше Габи в обятията си.
Първите гости на Габи в Белфонтен бяха сестрите на Марсел Дювал — Онор и Линет. Габи беше очарована от духовитите момичета, които с радост констатираха, че съпругата на Филип е почти на тяхна възраст. Онор, по-младата, беше на седемнадесет години. Откритото й лице и веселият й характер скоро накараха Габи да се разсмее. Русочервеникавите къдрици падаха от двете страни на луничавото й лице, тя гледаше света с живи сини очи. Линет, на деветнадесет години, изглеждаше доста по-зряла, но не по-малко красива. Чупливата й черна коса, спускаща се по гърба й, бе превързана с панделка. Зелените й очи стряскаха с живия си поглед, а разкошната й чувствена уста напомняше на Габи за Марсел. Линет щеше скоро да се омъжи, след Нова година. Макар че още не се бе срещнала с бъдещия си съпруг, тя безусловно вярваше на избора на брат си, който бе уредил брака й. След сватбата Линет щеше да живее със съпруга си във Франция, оставяйки Онор сама в Льо Шато, докато и за нея бъде уреден подходящ брак.
Габи научи от сестрите, че когато е на Мартиника, Марсел живее предимно в Сен Пиер, защото предпочита градската къща и светския живот в града пред еднообразното селско съществувание на плантатора благородник. Момичетата отиваха при брат си няколко пъти в годината, по цели дни прекарваха в гостуване у приятелки, покупки и ходене на театър. По време на карнавала винаги бяха в Сен Пиер, защото Марсел не беше строг пазач на сестрите си. От тях Габи научи и че Марсел се е върнал в Мартиника малко след нея и Филип.
Сестрите Дювал бяха чести гостенки в Белфонтен и тъй като Марсел беше в Сен Пиер, Габи можеше спокойно да им връща гостуванията. Льо Шато беше също толкова добре управлявано и поддържано имение, колкото и Белфонтен, въпреки че Марсел го бе оставил на грижите на надзирателя и на сестрите си.
Захарната тръстика беше прибрана тъкмо навреме. Започна дъждовният сезон. Всяка сутрин се изливаше порой, но към обед времето се проясняваше и слънцето се показваше високо в небето. Габи осъзна, че успява да понася влагата и мрачното време само благодарение на паузите между дъждовните дни, траещи средно тридесет и шест до четиридесет и осем часа, когато можеше да посещава сестрите Дювал.
Габи повече не чу и не видя Амали от деня, когато бе пристигнала в Белфонтен. Ако беше още в плантацията, това по нищо не можеше да се разбере. Филип може би беше последвал съвета на леля Луиз и я беше отпратил. Той все още отсъстваше през по-голямата част на деня и тъй като жътвеният сезон беше свършил, често пътуваше до Сен Пиер и оставаше в градската къща по няколко дни. Корабите му сновяха, пълни с товари, из всички части на света и Габи започна да осъзнава истинския размер на богатството и имотите му. При това забележително състояние всяко момиче от острова с две ръце би се хванало за възможността да стане негова съпруга, но той бе изминал целия този път до Франция, за да си доведе жена оттам. Струваше й се доста непоследователно, че един мъж може да плати за това, което всяка здравомислеща жена съвсем свободно би му дала.
Макар че Габи малко се боеше отделя Луиз, жената всеки ден показваше предаността си към нея и към нероденото й дете. Наглеждаше своето „малко момиче“, все едно беше нейна собствена дъщеря, и всеки ден готвеше вкусни неща, за да възбужда апетита на Габи, тъй като горещината често й отнемаше охотата за ядене.