В този момент се появи една прислужничка с освежителни напитки. Габи отпи с наслада от своя коктейл, обмисляйки отговора си. Накрая каза:
— Доволна съм и съм щастлива. Мисля, че Филип се е променил. Той… той… толкова нетърпеливо очаква раждането на детето ни.
Наведе плахо глава, споменавайки за бебето. Марсел я погледна скептично.
— Искате да кажете, че Филип е съвършеният съпруг? Не мислех, че е способен на това.
Габи не пропусна да забележи саркастичната нотка в гласа му.
— Ако мислите за старата връзка на Филип с Амали, Марсел, няма защо да се тревожите. Той вече няма нужда от любовница — изрече многозначително Габи. — Филип няма време за нищо друго освен за съпругата си и за детето, което скоро трябва да се роди.
— О, само да беше мое това дете — пророни едва чуто Марсел, плъзгайки поглед по талията на Габи, преди отново да се взре във виолетовите й очи.
Габи се стресна от дълбочината на чувството, което долови в гласа на Марсел, и сведе очи, за да прикрие смущението си. Сякаш усещайки притеснението й, той взе ръцете й в своите и започна да говори за неща, които нямаше да й дадат повод да се смущава. Стоплена от неговия чар, Габи се отпусна и скоро двамата започнаха непринудено да разговарят, без да обръщат внимание на отминаващото време.
Междувременно Филип, сгорещен и покрит с прах от посещението в дестилатора, се върна в къщата по-рано от обикновено, защото една машина се бе повредила. Мечтаеше за хладна вана и ленив следобед в спокойствието на спалнята заедно с Габи, искаше му се или да се галят бавно и лениво, или просто да лежат един до друг, ако не й се иска да се любят. Усмихна се, предвкусвайки насладата, защото Габи рядко му отказваше, макар че доста се бе закръглила. Почти се ядоса, когато разбра, че тя е отишла на гости в Льо Шато и ще се върне в късния следобед. С намръщено чело поръча да му приготвят гореща вана, за да отмие от себе си потта от усилията, които бе положил, за да поправи машината. Съблече се и си наля солидна доза ром, за да се отпусне. Огнената течност го успокои, затова си наля още една чаша, после още една и накрая започна да забравя за Габи и хубавото й телце.
Обвит в парата, издигаща се от ваната, Филип отново се замисли за Габи и за провалените си планове за този следобед. Надявал се бе да прегърне сладкото й заоблено тяло, да й позволи бавно да го възбуди, предусещайки момента, когато ще я вземе. Намръщи се, защото разбра, че мислите му го бяха накарали да се възбуди, и изруга тихо. Защо съпругата му я няма точно когато му трябва? Тогава чу лек шум, стана от ваната и погледна с надежда към вратата с доволна усмивка на устните, сигурен, че Габи се е върнала по-рано и следобедът му в крайна сметка няма да бъде провален.
Усмивката на Филип замръзна, когато видя Амали да се приближава към него, облякла съблазнителното си тяло в блуза с широко деколте, откриващо връхчетата на заострените й гърди, които опъваха материята до краен предел. Дръзката раирана пола обгръщаше стройния й ханш и отпред беше вдигната почти до коленете. Тя отправи развеселена усмивка към Филип, наслаждавайки се на явната му възбуда, и тръгна напред с полюшваща се походка, спирайки на инчове от него. Той бе твърде смаян, за да реагира, когато Амали взе една кърпа и започна мъчително бавно да изсушава тялото му.
— Какво правиш тук, Амали? — изрече едва чуто Филип, думите засядаха в гърлото му, докато ръцете й не преставаха да се движат по него.
— Домъчня ми за тебе, господин Филип — измърка тя с кадифен глас.
— Обясних ти, че вече не ми трябва любовница — изрече Филип с ясна заплаха в гласа. — Беше ти заповядано да не се доближаваш до голямата къща и да не тревожиш съпругата ми.
Искаше да я накара да се вслуша в думите му, но му беше извънредно трудно, защото ръцете й се движеха по тялото му с учудваща сръчност.
— Фу! — намръщи се Амали. — Как може съпругата ти да се надява да ти се хареса сега, когато коремът й расте. Скоро няма да може да те задоволява. Освен това — изрече тя с дрезгав глас, размеквайки го с котешки мекото си докосване повече, отколкото би искал да признае, — госпожа Габи сега я няма, а аз съм тук, любов моя.
Тя обви ръце около врата му и захапа меката долна част на ухото му с острите си зъбки; разсмя се, когато мъжествеността му подскочи от дръзката й постъпка.