— Знаех, че тялото ти не е забравило толкова скоро как изглежда моето.
Гласът й бе като горещ мед.
Амали отстъпи няколко крачки, свали блузата от раменете си и откри златистите кълба на гърдите си. Зърната й бяха като настръхнали узрели череши. Врътна леко ханш и полата се свлече в краката й. Не носеше бельо и Филип впи очи в къдравия черен триъгълник, овлажнял от нейното желание.
— Ти жадуваш за мене, любов моя, също както аз жадувам за тебе — изрече едва чуто Амали, сигурна в чара си. — Ела, нека да вкусим отново телата си и да потърсим насладата, която изпитвахме заедно.
Филип остро си пое дъх, докато Амали се приближаваше към него и острите й зърна се забиха в гърдите му като жив пламък, стопявайки остатъците от съпротивата му. С последни сили той отстъпи назад.
— Облечи се, Амали — каза пресипнало Филип. И макар че говореше напълно сериозно, копнежът по Амали го измъчваше. — Имам съпруга, която носи моето дете. Няма да направя нищо, с което да я разстроя и да застраша живота на детето си.
Самоуверените думи на Филип изобщо не засегнаха Амали.
— Ти ме искаш, любов моя. Дори тялото ти казва, че ме желаеш. Нека остана, Филип — замоли го тя. — Позволи ми да те задоволя, както само аз мога.
Преди Филип да успее да я спре, тя коленичи пред него, обхвана го с устни и в стаята отекна агонизиращата му въздишка. Той грубо я изправи.
— Проклета изкусителка — изрева Филип, — как мога да забравя златистото ти омайващо тяло или тези устни, готови да ме погълнат? Да, искам те, по дяволите! Искам те с всяка фибра от своето същество!
Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото си, а стаята се изпълни с триумфалния й смях.
— Филип, Филип — изстена тя, когато ръцете му обхванаха гърдите й. — Как копнеех за тебе през тези дълги месеци. Как исках да дойда при тебе, като знаех, че твоята бледа съпруга не е достатъчно жена за тебе, но се боях, че ти ще се разсърдиш на твоята Амали. Сега виждам колко съм грешала. Ти си ме чакал.
Едва сдържайки страстта си, Филип прокара език по ръба на устните й, после го пъхна в устата й. Знаеше, че вината ще дойде по-късно. Но сега му бе необходимо само да се съсредоточи върху страстното, извиващо се тяло под него, което го възбуждаше отвъд границите на поносимото. Търсещите му пръсти я намериха готова за него, тя го обхвана и го въведе в тялото си. Той нямаше нужда да бъде направляван, мъжествеността му веднага намери своята цел.
С вик на наслада Амали притисна хълбоците си към него, за да посрещне тласъка му, и Филип потъна в дълбините й, изпълвайки я така плътно, че тя изстена. С изпълнени с блясък очи той отметна глава, лицето му се изкриви в експлозията на насладата и викът му отекна в следобедната тишина.
В този съдбовен момент Габи тихо отвори вратата на спалнята, очаквайки да намери Филип заспал. Не бе останала дълго в Льо Шато, щом разбра, че сестрите Дювал ги няма и тя е сама с Марсел. Спомни си как се бе разгневил Филип последния път, когато ги бе заварил сами. Беше в добро настроение, докато бързаше към спалнята, предвкусвайки топло, може би дори страстно посрещане. Шокиращата гледка я хвърли в самите дълбини на ада. С широко отворени очи тя потисна един стон на ужас и обида, притискайки юмрук към устата си. Блаженото изражение на Филип и виковете на любовницата му раздраха зрението и слуха й. Очите й бяха приковани към златистото голо тяло, което бе причина за екстаза на съпруга й. Извиващото се тяло на Амали бе обсипано с капчици пот, тя блестеше с езическата си красота. Габи стоеше прикована към пода, замаяна от гледката на двамата любовници, хванати в момента на удовлетворението. Почувства се като натрапница. Трепна вътрешно, виждайки как красивите черти на Амали се напрягат, почти усети нуждата й да се излее. Но преди Амали да се потопи във вълните на собствената си кулминация, тя обърна глава към Габи и в котешките й очи блеснаха триумфални искрици.
Това беше повече, отколкото Габи би могла да понесе. Мислеше, че да бъде продадена от баща си е било върховното унижение в живота й; но грешеше… колко ужасно грешеше! Собственият й съпруг току-що бе надминал баща й по безсрамие. Габи притисна ръка към корема си, усещайки как детето помръдва в утробата й. Като насън тя избяга от гледката на собственото си падение, запрепъва се надолу по стълбите и затича през къщата, без да срещне никого. В ума й имаше само една мисъл — да избяга. Да избяга от звуците и гледките, отпечатали се завинаги в мозъка й. Без Да се замисли, тя се отправи към конюшнята, натовари натежалото си тяло на гърба на коня на Филип, оседлан и готов да го отнесе обратно към захарните полета. Габи не беше добра ездачка, а и бременността ужасно й пречеше да се задържи както трябва на седлото, но тя решително пое поводите и пришпори коня към банановите гъсталаци, към Льо Шато… и към Марсел, приятел, от когото неимоверно се нуждаеше в този момент.