Габи трепереше неудържимо, изпитваше усещането, че в корема й е забит нож — забит от ръката на Филип и завъртян от тази на Амали. Конят под нея трепна и подскочи, сякаш усетил неопитния ездач на гърба си. Изведнъж той рязко спря и не пожела да помръдне, колкото и да го пришпорваше Габи. Отчаяна, тя не се довери на инстинкта на животното и заби пети в хълбоците му, което накара коня да се изправи на задните си крака, размахвайки неистово предните високо във въздуха. Една пъстра копиеноска, която Габи не бе видяла, скрита в листата на банановите дървета, се плъзна надолу по ствола на едно дърво и падна точно пред краката на ужасения кон. Габи отчаяно се вкопчи в шията на животното, не можейки дори да извика. И усети как бавно се свлича назад; изпусна юздата и се стовари на земята, блъскайки гърба си в дънера на едно дърво, без да види отровната змия, вече мъртва на пътеката, стъпкана от мощните копита на коня. Усещаше само пробождащата, разкъсваща болка, която раздираше тялото й.
11
Когато конят на Габи се върна без ездач, Жерар беше в конюшнята. Не бе разбрал, че конят на Филип е бил изведен оттам, и се учуди като го видя да идва откъм банановите храсталаци целият в пяна и ужасно уплашен. Тръпки полазиха по тила му. Той знаеше, че господин Филип си е в спалнята и спи и че госпожа Габи се е качила веднага в стаята си след като я бе докарал от Льо Шато. Жерар поклати глава в недоумение и отиде да се посъветва с леля Луиз; двамата заедно решиха да събудят Филип и да му кажат за странната случка.
Когато нито Габи, нито Филип отговориха на почукването, Жерар пое нещата в свои ръце и смело бутна незаключената врата. Бе шокиран за втори път този ден, когато съзря златистото тяло на дъщеря си под мускулестата снага на Филип. Застана зяпнал на вратата, забравяйки защо е влязъл. Когато се свести, веднага инстинктивно разбра, че Габи навярно е налетяла на тази гледка, това я е потресло, взела е коня на Филип и е препуснала сред банановите храсталаци към Льо Шато. Жерар пребледня. Подобна постъпка в нейното състояние се равняваше на самоубийство.
Когато Филип видя Жерар да влиза в спалнята, стана мъртвоблед от гняв. Не толкова защото робът бе влязъл, без да предупреди, но защото го бе открил в леглото заедно с Амали.
— Какво искаш? — изрева Филип и се откъсна от здраво стискащата го Амали.
Жерар продължаваше да се взира в дъщеря си, излегнала се явно доволно в леглото и мъркаща като заситено коте. Накрая, след като откъсна очи от нея, погледна Филип с нарочно безразлично изражение, скривайки отвращението си зад каменна маска.
— Е? — запита Филип навличайки набързо един халат. — Трябва да имаш добра причина, Жерар!
— Да, госпожа Габи! Мисля, че тя…
— Хайде, казвай какво има с госпожа Габи? Да не би толкова скоро да се е върнала от Льо Шато?
Капчици пот избиха на челото му, когато усети как го връхлита чувството за вина. Да не би Габи да го е видяла как се люби с Амали? Да не би да е болна? Тръпки от страх полазиха по тила му.
— Сестрите Дювал бяха в Сен Пиер и се върнахме от Льо Шато по-рано от очакваното — каза Жерар, опитвайки се да говори с равен глас.
Като хвърли засрамен поглед към леглото, където Амали се бе надигнала на лакът, Филип запита:
— Къде е сега госпожа Габи?
— Точно това се опитвам да ви кажа, господин Филип — продължи Жерар. — Преди минути вашият кон се върна в конюшнята ужасно потен и силно изплашен. Понеже никой не го беше извел навън, мога само да предполагам, че госпожа Габи го е яхнала и е отишла с него в банановите храсталаци и сигурно е претърпяла злополука. Леля Луиз претърси къщата, но не можа да я намери.
— Господи! — извика Филип и усети как възел засяда в гърлото му. Щеше ли съдбата на Сесили да постигне и Габи? Вече си я представяше мъртва. Облече набързо някакви дрехи и изскочи от стаята.
— Господин Филип, ами аз? — нацупи се Амали, протягайки ръка към него.
Филип се обърна към леглото, сякаш потресен, че вижда все още там Амали в изкусителната й поза. Набръчка чело отвратен и изрече студено:
— Вън! Да не те намеря тук, когато се върна. — И изчезна.
Недоволният глас на Жерар, който дочу, докато се отдалечаваше, ясно говореше колко е възмутен той от поведението на дъщеря си. Но в отговор Амали само се засмя весело.
Скоро Филип и догонилият го Жерар си пробиваха път през банановите храсталаци. Филип с изкривено от ужас лице и замръзнали в лошо предчувствие рамене търсеше по пътеката признаци, че Габи оттам е минала.