Страшни картини се носеха в съзнанието й, докато похитителите я отнасяха към някакво неизвестно зло. Бе чувала за въстанали, роби които убиваха белите, но мислеше, че робите в Белфонтен са доволни. Габи инстинктивно разбра, че каквото и да се случи, то ще има връзка само с нея.
Стигнаха. Барабаните замълчаха и на тяхно място се извисиха стотици пеещи гласове. Габи по-скоро усети множеството изпотени тела, които се притискаха към нея. Остра миризма нахлу в ноздрите й. Тя замръзна, когато почувства, че я спускат надолу и гърбът й опря в студена твърда повърхност. След миг чувалът бе махнат от главата й. И тя разбра, че ще я принесат в жертва на Дамбала! Лежеше на каменен олтар върху издигнат подиум, стотици неподвижни погледи бяха вперени в нея. Сцената бе толкова странна, толкова недействителна, че Габи мислеше, че всеки момент ще се събуди от този ужасен кошмар.
Загледа ужасено стройната фигура на Амали, която излезе пред събралите се, носейки в протегнатите си ръце смъртоносна пъстра отровна змия. Габи цялата се сви. Никой не можеше да й помогне. Явно тълпата роби бе изпаднала в някакъв амок, подклаждан от жаждата на Амали за кръв… за нейната кръв. Габи впери омагьосан поглед в змията; в същия миг барабаните подновиха гърмежа си, робите се закълчиха, сякаш изпаднали в транс, заскачаха около олтара, целите лъснали от пот, и запяха „Дамбала! Дамбала!“
Амали даде знак и двама тъмнокожи мъже застанаха при главата и краката на Габи; хванаха ръцете и краката й, вързаха ги с кожени върви към пръстени, завинтени в камъка, и й отнеха всяка възможност да се движи. Все още със запушена уста, Габи наблюдаваше с разширени от ужас очи как Амали се приближава, хваща яката на нощницата й и я разкъсва. Като видя оголената бяла кожа, тълпата нададе вик. Скоро двойките една след друга започнаха да се строполяват на земята и да се отдават на лудо съвкупление, а барабаните трещяха в ритъма на треперещите им тела.
Сърцето на Габи биеше до пръсване; тя затвори очи, не искаше да вижда това, което не можеше да разбере, молеше се този ужасен кошмар да свърши. Изведнъж се разнесе шушукане, после внезапно настъпилата тишина бе нарушена от гласа на Амали. Робите отвърнаха на думите й с нови викове, заразмахваха ръце, приковали очи към голото тяло на Габи, блеснало като алабастър под лунната светлина. Пеенето им отекваше като гръмотевичен трясък в ушите й: „Дамбала! Дамбала! Дамбала!“
Докарана до ръба на лудостта, с приковани към Амали уплашени виолетови очи, Габи видя как момичето, увило змията около шията си, пристъпи към олтара. Амали прокара острия си като бръснач нокът между гърдите на Габи; бликналата тънка струйка кръв потече към пъпа й. Габи премига от внезапната болка, но Амали още не беше свършила. Въздишка се изтръгна от тълпата, когато Амали измъкна кърпата от устата на Габи и намаза устните й с кръвта, която й бе пуснала. Габи разбра, че смъртта й е близка, запищя, задърпа се, не можейки да се освободи от кожените върви. Амали сложи змията на корема й и се дръпна настрана; сардонична усмивка разкриви красивото й лице. Ледено ручейче страх пропълзя по гърба на Габи, студени тръпки разтресоха цялото й тяло, дъхът й излизаше накъсано, почти като ридание.
Молейки се за безсмъртната си душа, Габи загледа в ужас как змията пълзи по треперещия й корем. Котешките очи на Амали блеснаха зловещо, тялото й се заизвива съблазнително под ускоряващия се барабанен ритъм, предвкусвайки смъртта на жената, която бе застанала между нея и любимия й мъж. Огромен мускулест роб, чиято черна кожа блестеше влажна на светлината на огъня, я хвана през кръста, хвърли я на земята и легна върху нея. Тя жадно улови издутия му орган и го привлече към себе си, в извиващото се в тръпки тяло.
Скована от страх, Габи почувства как змията пълзи надолу по неподвижното й тяло. После нададе писък… още един… и още един… изпаднала почти в лудост, когато змията навлезе в къдравия гъсталак в основата на бедрата й. През мъглата на обзелата я лудост тя различи една огромна фигура, която си пробиваше път през тълпата от съвокупляващи се тела и изпаднали в треска танцьори; гръмовен глас смразяваше търсещите наслада роби. Барабаните замлъкнаха и всички очи се обърнаха към Жерар, но той виждаше само Габи, огромната му ръка безстрашно хвана змията за врата и я хвърли настрана, сякаш беше някаква играчка. Вбесен, той се обърна към Амали, отхвърли от нея негъра и грубо я изправи на крака. Един по един робите започнаха да изчезват в джунглата наоколо. Последното, което Габи видя, преди да изпадне в безсъзнание, беше огромният юмрук на Жерар, вдигнат, за да удари дъщеря му.