13
Габи се свести, усещайки как яркото слънце топли лицето й, и зърна двама души, които се взираха в нея сериозно загрижени. Леля Луиз и Жерар едновременно въздъхнаха облекчено, когато Габи ги погледна с очи, в които нямаше нищо от лудостта на предишната нощ.
— Как се чувствате, малката ми? — запита леля Луиз и бръчки набраздиха угриженото й лице.
— Амали! Змията! — извика Габи, преживявайки отново ужаса на вуду-церемонията. Изстена леко и тръпка разтърси крехкото й тяло.
— Всичко свърши. Никой и нищо няма да ви стори зло — успокои я леля Луиз, докато отмахваше кичури сребриста коса от влажното чело на Габи. — Амали може да е моя дъщеря, но този път отиде твърде далеч. Не знам какво ще направи господин Филип, ако нещо се случи с вас.
И тя вдигна нагоре огромните си черни очи, за да подчертае сериозността на думите си.
Габи я погледна със съмнение. Беше сигурна, че Филип се интересува повече от любовницата си, отколкото от нея. Но това нямаше никакво значение, тя си обеща никога повече нямаше да позволи на Амали да я нарани. Щеше да се отдалечи колкото може повече от студената бруталност на Филип и от омразата на Амали. Съмняваше се дали ще може да бъде вече същата след всичко, което й се бе случило снощи при олтара на Дамбала. По време на тази дяволска церемония се бе родила съвършено нова жена; жена, която щеше да живее собствения си живот, която нямаше да живее под властта на Филип Сен Сир! И тя започна да крои планове.
Необходими бяха няколко дни, преди Габи да се възстанови от изпитанието, но когато оздравя, тя каза на леля Луиз и на Жерар, че има намерение да присъства на сватбата на Линет в Сен Пиер и да остане няколко седмици на гости при Онор. С разтревожени очи, заеквайки, леля Луиз започна да възразява. Но нито тя, нито Жерар имаха властта да попречат на господарката си да направи това, което бе намислила, в отсъствието на Филип. Филип изрично бе заповядал да я пазят и да се грижат за нея, но нищо повече.
След два дни намръщеният Жерар натовари Габи в каретата и двамата се отправиха към Сен Пиер. Габи си спомни последния път, когато бе изминала този удивително красив път като щастливата бременна съпруга на Филип. Питаше се как е могла да се заблуди, да повярва на празните обещания и фалшивите любовни думи на Филип. Тя въздъхна, усещайки заседналия в гърлото й горчив възел. Бе позволила на диктата на тялото си да замъгли разума й и скъпо бе платила за това. Никога повече няма да бъде предишното наивно момиче, което мислеше, че любовта към съпруга й ще победи всичко.
Пътят беше дълъг и изтощителен и Габи имаше много време да премисли всичко, което бе планирала да прави в бъдеще. Когато в далечината се показа Сен Пиер, тя все още не се бе отклонила нито на йота от първоначалното си решение. Дълбоко в сърцето си знаеше, че повече не би могла да живее с Филип!
Следвайки заповедите на Габи, Жерар я откара направо в градската къща на Марсел, но в очите му се четеше ясно неодобрение. Сякаш по повеля на съдбата Марсел тъкмо се прибираше от кантората си в момента, в който Габи слезе от екипажа пред неговата порта.
— Габи, скъпа! — възкликна той и побърза към нея. — Линет ще бъде очарована, че сте решили да дойдете на сватбата й.
Топлотата на Марсел сгря Габи като приветлив огън във влажна нощ и тя се почувства така, сякаш бе дошла у дома си.
— Кога да дойда да ви взема, госпожо Габи? — запита Жерар, хвърляйки неодобрителен поглед към Марсел.
Марсел погледна спокойно към недоволното лице на Жерар.
— Аз сам ще докарам госпожа Сен Сир в Белфонтен, когато бъде готова да се върне — отвърна той високомерно, предусещайки отговора на Габи. — Оставете багажа й пред портата, слугата ми ще го внесе вътре.
След това той предложи ръката си но Габи и двамата влязоха в къщата, докато недоволният Жерар остана безпомощно да ги гледа. Знаеше, че на Филип това изобщо нямаше да му хареса, но дълбоко в сърцето си не би могъл да обвини Габи, че е избягала от ситуация, която й е причинила толкова мъка и ужас. Обвиняваше собствената си красива дъщеря, задето се бе опитала да раздели господарката и господаря, обвиняваше и господаря си, че е оставил младата си съпруга беззащитна.
Габи беше толкова щастлива, че се е отдалечила от Белфонтен и че опасността е отминала, та едва не припадна от облекчение.
— Какво има, скъпа? — запита Марсел, когато забеляза бледността и треперенето й. — Какво се е случило? Не сте дошли тук само заради сватбата. Искате ли да ми разкажете?