Не можейки повече да сдържа чувствата си, Габи избухна в сълзи, а Марсел полека я привлече в прегръдките си и я заведе към дивана, оставяйки я да се наплаче свободно, облегната на гърдите му.
— Пак ли Филип? — запита той със стиснати зъби. — Да не би да ви е наранил? Мислих, че още е на „Наветрен“.
Притисната до Марсел, Габи въздъхна и започна, хлипайки, да разказва за събитията, които я бяха принудили да напусне Белфонтен, понеже се страхуваше за живота си. Когато свърши, Марсел я загледа невярващо и зелените му очи се разшириха от съчувствие и тъга.
— Не бих допуснал, че Амали може да стигне чак дотам в стремежа си да се освободи от някоя съперница — измърмори той мрачно. — Не мога да си представя как Сен Сир ви е оставил на милостта на тази магьосница. Горкото дете — започна да я утешава той, едва сдържайки гнева си срещу Амали, задето бе подложила Габи на такова изпитание, че по-слаба жена направо би обезумяла. — Не трябва никога да се връщате в Белфонтен, ако това е желанието ви. Моят дом е ваш, останете колкото искате. Тук Амали не може да ви досегне, а Онор ще остане в Сен Пиер след сватбата, за да предотврати всякакви клюки, които може да тръгнат по ваш адрес. На всички е известно, че сте голяма приятелка на сестрите ми.
— Независимо какво мисли за вас Филип, вие се показахте истински приятел, Марсел, и никога няма да го забравя — изрече с благодарност Габи. — Нямам желание да се връщам в Белфонтен, страх ме е и да стоя в градската къща на Филип, където или той или Амали могат лесно да ме намерят. Ще остана тук, докато ви бъде удобно, за да реша какво да правя в бъдеще.
— Какво имате предвид, скъпа? — запита Марсел, вглеждайки се с надежда във виолетовите й очи.
— Повече не мога да живея с Филип — заяви твърдо Габи с вирната брадичка и нетрепващ поглед. — Възнамерявам да го напусна. Ще ми помогнете ли?
— Искайте каквото и да е, Габи, аз ще го изпълня — каза пламенно Марсел.
— Сестра ви в Ню Орлиънс още ли има нужда от гувернантка за децата си? Ако е така, бих искала да заема това място.
— Мястото е ваше, скъпа, и ще бъда щастлив да ви придружа лично до Ню Орлиънс, ако все още сте решена да напуснете съпруга си — отвърна бързо той.
— Нямам избор. Страх ме е от Филип, а от Амали още повече.
— След сватбата… — Марсел не можа да довърши, защото Онор и Линет нахлуха в стаята и се хвърлиха да прегръщат Габи.
— Габи! — възкликна бързореката Онор. — Ти дойде!
— Страхувахме се, че няма да дойдеш на сватбата — обясни по-сдържаната, но въпреки това искрена Линет. После, понеже беше много проницателна млада дама, тя забеляза зачервените очи на Габи и веднага изказа притеснението си.
— Защо си плакала скъпа? Случило ли се е нещо?
Почти веднага усети, че е допуснала нетактичност, спомняйки си, че Габи наскоро е загубила детето си, и силно се изчерви. Но Онор изненадващо изказа и чувствата на Линет.
— Стига, Линет — заяви тя. — Габи има право да бъде тъжна, но сега, щом е тук, ние ще я държим толкова заета, че няма да има време за мрачни мисли.
— Габи се съгласи да остане за малко при нас — намеси се Марсел, — затова ще имате много време да си клюкарствате. Но сега тя сигурно е изтощена от дългият път от Белфонтен, затова защо не я заведете в стаята й, за да може да се изкъпе и да си почине преди вечеря. Не я уморявайте с приказки — предупреди ги той престорено строго.
Габи се огледа из красивата стая, предназначена за нея, в която я бяха завели сестрите Дювал. Забеляза, че сандъкът й вече е разопакован и една рокля е извадена на леглото. Вана с димяща вода бе поставена до камината. Габи имаше ужасно много причини да бъде благодарна на Марсел. Онор и Линет се наканиха да си тръгнат, но тя ги помоли да останат да си говорят, докато се къпе.
— Разкажи ми за бъдещия си съпруг господин Бонар. Какъв е? — каза Габи на Линет, докато се събличаше.
Не можеше да не си спомни за своя набързо уреден брак и как се бе борила със всички сили да не стане съпруга на студения, надменен чужд човек, когото родителите й бяха избрали за нея.
Сияйната усмивка на Линет говореше много за нейните чувства на бъдеща съпруга.
— Той е толкова красив, Габи — заразказва въодушевено Линет. — Макар че Марсел ми каза, че господин Бонар е приятен човек, аз някак си не можех да си го представя иначе освен красив.
— Тя едва не се разтопи, когато се видяха — изкиска се Онор.
След като хвърли на сестра си остър, макар и изпълнен с обич поглед, Линет продължи плахо:
— Мисля… мисля, че и той ме намира привлекателна — и бузите й красиво се изчервиха.
— Разбира се — усмихна се снизходително Габи, чувствайки се по-скоро като майка на Линет, отколкото като нейна връстничка. — Щеше да е глупак, ако не беше те намерил красива. Но разкажи ми още нещо. Имахте ли възможност да останете насаме?