— Ами… ние… имахме няколко минути насаме — призна Линет, хвърляйки благодарен поглед към широко усмихнатата си сестра.
— И? — настоя Габи, след като стана от ваната и започна да се увива в голяма хавлия.
— Той каза… каза, че вече ме обича и се надява и аз да го обикна. Обеща да се отнася добре с мене. Мисля… мисля… че и аз го обичам — прошепна Линет, смаяна от собствената си дързост.
Спомняйки си заръката на брат си да не уморяват Габи с бърборене, момичетата скоро си тръгнаха, Габи с благодарност се отпусна на леглото и почти веднага заспа. Сънищата я връхлетяха още в мига, когато затвори очи. Видя, сякаш от голямо разстояние, собственото си голо тяло, простряно на студения камък, пъстрата отровна змия, легнала на корема й. Започна да се извива и да се дърпа, смъквайки хавлията от тялото си, но без да се събужда. Разкривени лица плуваха около нея с дяволски усмивки. Там беше и Амали! Съблазнителна усмивка изкривяваше червените й устни, от които капеше кръв. Габи се чувстваше така, сякаш душата бе напуснала тялото й, докато гледаше как змията се спуска по-надолу и по-надолу по тялото й, привързано към олтара, търсейки тайния отвор. Изведнъж в съня и се появи Филип и отхвърли змията настрана, като зае мястото й между треперещите й бедра. Целувките и прегръдките му я подлудиха. После тя се събуди, силно изпотена, но със странно усещане за хлад.
Марсел държеше треперещото й тяло в ръцете си, успокояваше я, говореше й нежно, за да я свести. След няколко минути тя разбра, че той гали с нарастваща интимност голите й гърди и корема й. Със смутен вик тя се дръпна от него и отчаяно затърси да се покрие с пропития от пот чаршаф, който бе отметнала настрана в кошмарите си. Макар че всеки нерв от тялото й се стремеше към възбуждащите ръце на Марсел, Габи разбираше, че връзката й с него не бива да излиза извън границите на приятелството. Нямаше желание да усложнява живота си, като си вземе любовник.
— Не, скъпа — прошепна Марсел, когато усети, че тя се вцепенява и се отдръпва. — Позволи ми да те обичам. Позволи ми да ти покажа какво е нежността.
Ръцете му се плъзнаха по нежната вътрешна повърхност на бедрата й, а устните му започнаха да дразнят вече щръкналото зърно.
— Не, Марсел — произнесе задъхано Габи, сблъсквайки ръцете и устните му. — Вие се възползвате нечестно от мене. Аз съм толкова уязвима, толкова пресни са раните ми. Прекалено много неща ми се случиха, мислите ми са объркани. Умолявам ви да спрете. Умът ми е прекалено изтощен, за да разсъждавам трезво. Нямам желание да си вземам любовник, но вашето приятелство за мене е по-скъпо от всичко на света в този момент. Ако… ако това не е достатъчно за вас, ще бъда принудена да си отида.
— Ти ме искаш, скъпа, чувствам го във всяка фибра от възхитителното ти тяло — настоя Марсел, отказвайки да се признае за победен.
— Тялото ми не може да не отговори на ласките ви, Марсел, но умът и сърцето ми говорят друго. Няма да ме вземете против волята ми, нали, Марсел?
Молбата, която се четеше в разширените й виолетови очи, беше твърде много за Марсел. Никога не бе усещал такава нежност към жена, никога не бе желал толкова много да се люби с жена, колкото сега с Габи. Трудно му беше да признае, но красивата, наранена млада жена в ръцете му означаваше за него толкова много, колкото и собствените му сестри. Той нерешително пусна Габи и дори учуди сам себе си, помагайки й да увие отново хавлията около стройното си тяло.
— Нали всичко ще бъде наред? — запита той, преди да си тръгне.
— Да, наред е… сега — отвърна плахо Габи.
— Нищо и никой няма да ви нарани, докато съм тук, за да ви защитавам — обеща сериозно Марсел.
Никога в живота си не бе говорил по-сериозно. Би убил всекиго, дори и Филип, който явно малко се интересуваше от красивата си жена и още по-малко я ценеше.
Сватбата на Линет бе възхитително събитие, всички се радваха еднакво и на младоженеца и на булката. Линет бе очарователна, ярката й хубост бе като рамка на мъжествената красота на Пиер Бонар. Уважението на Габи към Марсел нарастваше всеки път, когато Пиер Бонар се наведеше покровителствено към усмихнатата си невеста по време на безкрайно дългата сватбена служба. Марсел би могъл да избере някакъв стар или грозен младоженец или някой студен и властен човек като Филип за своята плаха сдържана сестра. Но вместо това той бе избрал мъж, който, изглежда, ценеше качествата на Линет. Само ако можеше Филип да бъде поне наполовина толкова предан, колкото Пиер Бонар, помисли си горчиво Габи. Нищо не бе останало от нежния внимателен мъж, в когото се бе превърнал Филип, когато разбра, че тя носи детето му.