Тя се появи за малко на сватбения прием. Линет и Пиер вече бяха тръгнали към кораба, който щеше да ги отведе в новия им дом във Франция, и след като пожела дълъг и щастлив живот на младата двойка, Габи дискретно се оттегли.
В следващите дни Онор показваше по всевъзможни начини благодарността си към Габи, че е останала с нея и е запълнила празнината след заминаването на Линет. Онор не можеше да знае, че и нейното присъствие действа благотворно на унилия дух на Габи. Младостта и жизнерадостният дух на Онор разсейваха кошмарите на Габи, виденията й за олтара на Дамбала и отровната змия.
Накрая дойде денят, когато Габи не можеше повече да отлага отпътуването си за Мартиника. Страстните умолителни погледи, които й отправяше Марсел, не оставяха никакво съмнение, че той повече няма да се задоволи с чисто приятелски отношения помежду им. Тя започна да се страхува и че Филип ще се появи и ще я накара да се върне в Белфонтен. Само тази мисъл бе достатъчна, за да я накара да вземе решение.
Тя каза на Марсел, че е решила вече да замине.
— Нали бяхте доволна тук, скъпа? — запита Марсел, на когото нейното решение никак не се хареса.
Габи се загледа замислено в силуета на Мон Пеле, преди да отговори. Усещаше планината като дремещ гигант, готов да избухне всеки момент, точно като Филип. Въздъхна тежко:
— Бях много щастлива, Марсел. В действителност бях толкова щастлива, че забравих, че Филип може да се върне всеки момент и да ме накара да ида с него в Белфонтен точно както е постъпил със Сесили преди толкова години. Убеден съм, че никога няма да отпрати Амали, а при тези условия аз никога не бих могла да бъда негова съпруга. — Виолетовите очи на Габи потъмняха, докато тя се бореше със сълзите на угризението. — Нали виждате, Марсел? Налага се да напусна Мартиника, преди Филип да се е върнал. Страх ме е, че следващия път Амали ще успее с дяволския си план и ще ме премахне. Ще ми помогнете ли, Марсел? — замоли го тя.
— О, скъпа — започна да я утешава Марсел, галейки копринено меката й коса. Разбираше колко много Габи се плаши от Амали и Филип реши да използва това за собствените си цели. Господ знаеше колко много я желае и щом я отдалечи от Филип, той беше сигурен, че с времето тя ще го обикне. — Разбира се, че ще ви помогна, дори това да означава да се разделя с вас за кратко. Кога искате да заминете?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — бе решителният отговор на Габи.
— Още днес ще проуча корабите. Оставете на мен, скъпа. Ще уредя всичка така, че и двамата да сме доволни. Вие ще идете при сестра ми в Ню Орлиънс и Онор ще ви придружи.
— Благодаря! Знаех, че мога да разчитам на вас — извика Габи и импулсивно прегърна Марсел.
Нежното й тяло, притиснато така интимно до него, бе твърде много за Марсел. Той изстена и я притисна към себе си, впивайки в леко разтворените й устни своята жадуваща уста в една властна целувка, която я остави задъхана и объркана. Габи се възпротиви само за момент, после му отвърна по-скоро от благодарност, отколкото от любов. Възпламенен от реакцията й, Марсел твърдо реши, че ще я притежава. Щеше да свърши работата си в Мартиника, да приключи всичко и да я последва в Ню Орлиънс. Не искаше нищо друго, нищо нямаше значение, само трябваше да притежава Габи да себе си. С голямо усилие на волята той откъсна ръце от нежното й тяло и прекъсна целувката, а в главата му се гонеха вихрени планове за бъдещето, в които Габи заемаше мястото, където той искаше да я види… в леглото му.
След два дни всичко бе готово; Габи и Онор можеха да заминат за Ню Орлиънс. Когато Онор разбра, че двете Габи ще пътуват заедно до Ню Орлиънс, за да посетят сестра й, тъмните й очи заблестяха и тя щастливо плесна с ръце.
— Толкова си добър към мене, Марсел — засмя се тя. — Отдавна не съм се виждала със Селест и децата й сигурно са ме забравили. И, Габи — добави, обръщайки се към Габи с протегнати ръце, — толкова мило е от твоя страна, че ще ме придружиш. Не бих могла да пътувам сама без придружителка.
— Габи разбра, че не можеш да пътуваш сама и се съгласи да те придружи до Ню Орлиънс — вметна Марсел; най-добре беше Онор да не знае за плановете на Габи да напусне съпруга си.
Онор бързо прегърна Габи.
— Селест ужасно ще се зарадва на такава гостенка — добави тя. — Сигурна съм, че промяната на обстановката ще се отрази добре и на двете ни. — Онор мислеше за неотдавнашната загуба на Габи и за заминаването на Линет.
— Всичко е уредено — обяви Марсел. — Корабът ви заминава след два дни.