— Значи нямаме много време — скочи развълнувано Онор и хукна да приготвя нещата си. — Ти ще можеш ли да дойдеш с нас? — запита тя, преди да излезе от стаята, тъй като изведнъж се усъмни, че на брат й може да не му е приятно да остане сам.
— Обещавам, че ще дойда, няма много да се забавя — отговори той, поглеждайки право към Габи. Доволна от отговора му, Онор забърза нагоре по стълбите, оставяйки го сам с Габи.
— Благодаря, Марсел — каза топло Габи. — Не само ми уредихте заминаването от Мартиника но ми дадохте и повод да го направя. Освен това ще имам и приятната компания на Онор. Но сигурен ли сте, че сестра ви ще погледне добре на гостуването на още един човек? Мислите ли, че ще се съгласи да стене гувернантка на децата й?
— Не се тревожете, скъпа — засмя се леко Марсел. — Вече й пратих писмо с един катер и Селест знае, че трябва да ви посрещне. Когато и аз пристигна, ще имаме достатъчно време да разискваме вашето бъдеще. Дотогава вие ще бъдете компаньонка и придружителка на Онор.
Марсел се надяваше, че когато и той на свой ред отиде в Ню Орлиънс, Габи по своя воля ще дойде при него. Щеше да я настани като своя любовница в голяма къща. Ако работите му се наредяха както искаше, той дори смяташе да продаде всичките си имения на Мартиника и да се премести за постоянно в Ню Орлиънс. Или пък всички можеха да се установят във Франция. Нямаше да бъде трудно да уреди подходящ брак за Онор във Франция, така щяха да бъдат далеч от Филип. Марсел изобщо не се тревожеше от това, че взема жената на друг мъж. Габи е твърде добра за Филип, мислеше той. Забавните флиртаджийки като Сесили или пък порочните вещици като Амали повече му подхождат. Възможно беше дори да успее да уреди развода на Габи и сам той да се ожени за нея.
14
Габи бе застанала до Онор при перилата на „Южна звезда“, докато корабът навлизаше в устието на Мисисипи, а студеният зимен ветрец развяваше голите им. Отправи топъл поглед към Онор — възбудата на младото момиче започна да се предава и на нея. Пътуването към Ню Орлиънс беше извънредно приятно. Онор се бе погрижила Габи да не скучае и постоянното й бъбрене често я спасяваше да не се задълбочава в мислите си за миналото.
Габи се уви по-плътно в топлото си наметало и мисълта й отлетя към идващите празници и към Коледа. Беше се надявала на Коледа да бъде сред своето малко семейство в Белфонтен, но съдбата бе пожелала другояче. Още не можеше да се примири, че нямаше да държи в ръцете си бебето, за чиято смърт Филип така безсърдечно я бе обвинил. Дори слънчевото настроение на Онор и приятната й компания не можеха да пропъдят тези копнежи. Тя с тъга осъзна, че докато живее отделно от съпруга си, никога няма да люлее в прегръдките си собствено дете.
Когато Габи научи от Марсел, че „Южна звезда“ е един от корабите на Филип, отказа да се качи на борда и се съгласи едва когато Марсел й се закле, че няма начин съпругът й да научи, че тя пътува като пасажер. Марсел дори бе взел предпазни мерки — бе я записал в списъка на пътниците като госпожа Марсел Дювал. Освен това бе проверил внимателно този списък и бе открил, че никой друг от пътниците на „Южна звезда“ не спада към неговите приятели или познати. Поне според Габи заминаването й от Мартиника бе станало в пълна тайна.
Скоро пред тях ся показаха градските укрепления и Габи се оживи почти колкото Онор, защото се връщаше в първия град, където бе стъпила на суша след пристигането си от Франция и който не бе престанала да обича. Спомни си за Жан Лафит и за своята приятелка Мари, запита се дали тези герои от отбраната на Ню Орлиънс още живеят на Баратария.
„Южна звезда“ пристанало един от дългите кейове и Онор започна да се взира в тълпата, търсейки сестра си. Но не можеше да види нито едно познато лице сред забързаните моряци и посрещани. За ужас на Габи обаче лицето на един човек, когото тя се надяваше никога повече да не види, се мярна в тълпата, която чакаше да бъде хвърлен подвижният мост и пасажерите да слязат. Габи само загледа безмълвно как Филип се качва на кораба, разменя няколко думи с капитана и се отправя точно към нея.
Онор забеляза Филип, докато приближаваше към тях, и възкликна изненадано.
— Габи! — извика тя. — Съпругът ти е в Ню Орлиънс и е дошъл да те посрещне! — Без да знае, че Габи и Филип са се разделили, Онор продължи въодушевено: — Толкова се радвам за тебе! Колко хубаво е така неочаквано да се срещнеш пак със съпруга си!
Габи трепна при тези думи, но нямаше време да измисли подходящ отговор, защото Филип вече се бе приближил.
— Скъпа — поздрави я той с престорена нежност, която прозвуча фалшиво в ушите на Габи — Толкова се радвам, че реши да дойдеш при мене за празниците.