Габи разбираше, че нежните чувства проявени от Филип, бяха само за пред хората. Той я прегърна и нежно я целуна. Ако не го познаваше по-добре, би повярвала, че Филип се радва да я види.
— Как… откъде разбра, че съм на „Южна звезда“! — заекна Габи, когато най-накрая си възвърна дар слово.
— По-късно — отвърна той. Думите му не обясняваха нищо но едно леко трепване на устата предупреди Габи, че трябва да мълчи — Най-напред трябва да намерим сестрата на Онор, а когато останем насаме, ще ти кажа това, което искаш да знаеш. Ще ти покажа и колко съм щастлив, че те виждам — добави той, пропускайки в гласа си многозначителен намек. Габи замръзна и едва успя да се въздържи да не се усмихне.
— Но, господин Филип — протестира незапознатата със ситуацията Онор, — Габи трябваше да бъде гостенка на Селест. Това означава ли, че плановете й се променят? Марсел очаква Габи да бъде в дома на сестра ни, когато той пристигне. Знаехте ли, че Габи ще бъде у нас?
Габи преглътна буцата, която страхът бе препречил в гърлото й. Невинните думи на Онор звучаха осъждащо дори за нея. Какво ще си помисли Филип, трепна тя.
— Сигурен съм, че брат ви ще бъде първият, който ще се съгласи, че аз и съпругата ми сме били доста време разделени — каза Филип с лекота, но и със стоманена нотка. — Тя ще дойде с мен на борда на „Наветрен“, където компанията й ще бъде извънредно желана през дългите седмици, които ни предстоят. — Габи пребледня и щеше да протестира, но предупредителният поглед на Филип я накара да замълчи. — Елате, дами — добави той сухо, — трябва вече да слизаме.
Скоро след като слязоха на брега, те намериха и Селест. Тя ги чакаше в каретата извън района на пристанището и Габи въпреки себе си се усмихна, когато видя нежните погледи, разменени от сестрите. След малко си взе сбогом с тях и сълзи блеснаха във виолетовите й очи, но здравата ръка на Филип я стисна болезнено и тя с мъка ги загледа как се отдалечават.
— Ще се срещнем пак на Мартиника — обеща Онор, стискайки ръката на Габи, преди да се качи в каретата. — Искате ли да предам нещо на брат си? — запита тя, без да вижда студения поглед в очите на Филип, когато чу да се споменава Марсел.
— Да — прошепна Габи, поглеждайки предпазливо към Филип. — Кажете му…
— Благодарете му, че се е погрижил съпругата ми да стигне жива и здрава при мен — намеси се Филип и спусна ръка, за да обгърне тънката талия на Габи.
Двамата останаха сами.
— Ще тръгваме ли, скъпа? — запита Филип.
Гласът му прозвуча тихо и напрегнато и коленете на Габи се разтрепериха. Какво ще направи той с нея? Според него нямаше никакво съмнение, че тя е решила да го напусне, и Онор, без да иска, бе издала, че Габи е била в градската къща на Марсел. Естествено той ще допусне най-лошото, помисли мрачно Габи.
Треперейки вътрешно, тя го остави да я отведе до мястото, където се извишаваше „Наветрен“. Поколеба се само за момент, преди да се поддаде на незабележимото побутване на Филип, и се заизкачва по подвижното мостче. Посрещна ги посивял мъж със сурова външност, когото Филип представи като капитан Бувие, заместника на капитан Жискар. Той явно я очакваше и след като я приветства, се оттегли.
Габи бързо стигна до каютата, която бе споделяла с Филип на идване от Франция. Той я бутна и тя залитна, влизайки вътре, хвана се за един стол, за да не падне, но не можа да се задържи права и се строполи в краката на Филип. Едва се сдържа да не се разплаче, когато той се извиси застрашително над нея с разкрачени крака, ръце на кръста и мрачно лице, много по-страшно от всичко което бе запомнила.
— Пак си се върнала към старите си номера, а, скъпа? — изрева той. — По лицето ти виждам, че си се надявала никога повече да не ме видиш. Съжалявам, че те разочаровах. — Стоманеният му поглед я държеше прикована към пода.
— Откъде знаеш, че съм се качила на „Южна звезда“? — запита Габи с повече дързост, отколкото й бе останала в момента.
— Твоят любовник Марсел изпрати съобщение до сестра си по един от моите катери — обясни с рязък тон Филип. — Бях в Ню Орлиънс, когато пристигна, и капитанът предаде съобщението лично на мен. Познах името на сестрата на Марсел и прочетох писмото от любопитство, преди да го пратя по предназначение. Ако кажа, че бях шокиран, думата ще бъде слаба. — Той замълча и изгледа Габи обвинително. — Да науча, че собствената ми съпруга е станала държанка на мъжа, когото презирам — ето това не бих нарекъл добра новина. Откога Марсел е твой любовник? Откога живееш с него? Предполагам, че из цял Сен Пиер се говори за безсрамното ти поведение. И още по-ужасно е, че си използвала горката невинна Онор за прикритие на любовната си афера.