Габи понечи да стане, но Филип я задържа на пода с обутия си с ботуш крак.
— Не е това, което си мислиш, Филип! — започна да отрича Габи. — Марсел е мой приятел, нищо повече! Ако знаеше защо…
— Не искам да го чуя! — изрева Филип, вдигайки крака си от корема й. — Да не мислиш, че съм забравил или простил твоята история с капитан Стоун? Явно невинното момиче, което искаше да стане монахиня, се е превърнало в развратница и убийца.
Габи трепна, запушвайки уши, за да не чува жестоките му и обидни думи.
Как може да е толкова самонадеян, възмущаваше се тя. Как смееше да я осъжда, след като го бе заварила с любовницата му. И каза на глас:
— Съжалявайте, Филип. Неправилно ме обвиняваш. Няма ли да ме изслушаш, преди да ме осъдиш? Не само аз съм сгрешила.
Думите й явно докоснаха оголен нерв, защото потъмнялото му лице стана свирепо.
— Стига! — заповяда той. — Отегчаваш ме. — И й хвърли поглед, пълен с отврата. — Ставай!
Когато Габи не помръдна, Филип я хвана за ръцете и грубо я изправи на крака. Сивите му очи се присвиха внимателно, погледът му слезе от лицето й и многозначително се плъзна по закръгленото й тяло.
— Изглеждаш напълно възстановена — изрече той. — Явно Марсел се е съобразявал със здравето ти.
Той я притегли насила в обятията си, пръстите му се впиха в меката коса на тила й, стиснаха я и я обездвижиха, за да я подготвят за бруталното нападение на твърдите му устни. Тя не можеше да помръдне и едва дишаше под контролираната жестокост на неговата страст. Габи чувстваше равномерното биене на сърцето му, усещаше твърдото му тяло, опряно до нейното, кораво и неподатливо като самия него. Другата му ръка похищаваше нежните извивки на тялото й. Тя стоеше вцепенена, неподвижна под яростната му атака, докато той не се отдръпна отвратен от нея, защото усещането за напрегнатото й, съпротивляващо се тяло го вбеси.
— Да не би да предпочиташ нежното докосване на твоя любовник пред моето? — запита Филип с леден глас.
Гневът накара Габи да избухне.
— Може би предпочитам.
И веднага съжали, че го е предизвикала, защото се намери вдигната във въздуха и хвърлена на леглото, прикована под наказващата мощ на Филип. Той я съблече сръчно, слабата й съпротива само подклаждаше решимостта му. Когато от нея паднаха и последните късчета облекло и тя остана гола и открита, Филип мълчаливо и мрачно съблече собствените си дрехи. Със замъглени очи Габи видя колко е възбуден и извърна глава от странно смущаващата гледка, каквато представляваше силното му мъжествено тяло. Той се засмя сардонично, когато я видя накъде гледа.
— Какъв съм в сравнение с другите ти любовници? — подигра се той. — Сигурно още не си забравила силата на страстта ми?
Разярена от думите му, Габи се опита да го удари, но юмруците й веднага бяха пленени и приковани над главата й. Филип се отпусна с цялата си тежест върху нея, гърдите й бяха смазани под масивния му гръден кош. Габи освободи едната си ръка и посегна инстинктивно към очите му. Той отметна назад глава и ноктите й досегнаха врата му отстрани; от драскотината потече кръв.
Сивите му очи проблеснаха от гняв и същевременно от страст.
— Не се бори с мене, малка вещице — предупреди я той заплашително. — Аз те притежавам. Ти си моя. Мога да те взема, когато поискам. Такъв е законът.
И изви ръката й, за да я отведе нагоре при другата. Ръцете й изтръпнаха, усещаше, че още малко и раменните й стави ще се изкълчат. Тя гледаше с перверзна наслада как кръвта от драскотините по врата му капе на гърдите й. Почти жестоко Филип впи уста в треперещите й устни, докато свободната му ръка тормозеше тялото й. Гневни сълзи напираха в очите на Габи, но тя не направи нищо, за да възпре атаката му. После, без никакво предупреждение, тя усети промяна в него, тялото му се отпусна и той почти нежно започна да изследва влажните ъгълчета на клепачите й, нежната извивка на бузата й, ямката в основата на шията й. Учестеното му дишане пареше кожата й, предизвиквайки у нея неподдаващи се на овладяване тръпки, докато устните му отпечатваха яростни целувки върху твърдите връхчета на гърдите й.
Нисък стон неволно се изтръгна от гърлото на Габи и когато го чу, кремъчните очи на Филип проблеснаха в див триумф. Тя толкова отдавна не се беше любила, че когато Филип събуди дремещата й страст, тя едва успяваше да сдържа напиращите чувства. Тялото й си спомни нежността, която той можеше да проявява, и пожела още веднъж да я изпита. Но наченките от нежност изчезнаха, когато Филип продължи безскрупулния си набег върху нея.