Габи се вцепени под него, всички мускули се напрегнаха, за да го отхвърлят, но усилието само го подтикна още повече да я нарани. Стегнатите мускули на бедрата му се притискаха в нежното й тяло, ръцете му опустошаваха плътта й така решително, че тя не можеше да се противи. Когато Филип проникна в нея, тя изкрещя от болка, но когато той продължи да се движи в нея, я обзе все по-нарастваща слабост, първичен стремеж да се отдаде, който нямаше нищо общо с желанието й за съпротива.
По своя собствена воля тялото на Габи започна да се движи в ритъм, за да посрещне тласъците на Филип. Усещайки, че тя се предава, Филип пусна ръцете й и те веднага се обвиха около врата му, карайки го да прониква по-дълбоко в нея. Сега нямаше как Габи да се бори с него, нямаше как да отказва нито на него, нито на себе си. Див стон се изтръгна от гърлото й и изведнъж двамата се озоваха отнесени в морето на екстаза.
Когато Филип най-накрая се отдели от Габи, тя се обърна настрана, за да не види той сълзите й. С горчивина си спомни как й бе изневерил с Амали, как сурово я бе обвинявал, и намрази тялото си, задето му отвръща, почти толкова, колкото мразеше и самия Филип. Дочувайки слабото й хлипане, Филип се надигна на лакът и каменната маска веднага падна от лицето му, докато мълчаливо и внимателно се вглеждаше в нея. Внезапен прилив на чувства се разля в него, но почти веднага очите му някак си се затвориха и той отново наложи на лицето си маската на студена сдържаност. Хвана Габи и я обърна към себе си.
— Не ти ли харесва да се правиш на курва за собствения си съпруг? — Сардоничната му усмивка я пронизваше като меч, думите завъртаха острието по-ефикасно, отколкото ръцете му биха могли. — Не искам от тебе повече от това, което любовниците ти биха очаквали.
— Филип, моля те, изслушай ме — извика разгневено Габи, решена да го накара да я разбере. — Марсел и аз…
— Достатъчно! — заповяда Филип, прекратявайки насилствено протестите й. — От днес нататък красивите ти устни няма да изричат името на друг мъж. Няма да бъдеш достъпна за друг освен за мене. Ще ми служиш и ще зависиш от моята милост.
— Какво ще стане, когато се върнем в Мартиника? — запита — Габи, борейки се с гаденето, което се надигаше в гърлото й.
— Нищо няма да се промени — заяви уверено Филип.
— А Амали? Тя ще споделя ли ласките ти?
Лицето на Филип потъмня; Габи вътрешно се сви, защото добре познаваше избухливия му характер.
— Какво правя с Амали, не е твоя работа — избухна той.
— Тогава ти желая приятно прекарване с нея — ухапа го Габи. — Тя може да ти роди някое копеле, но само аз мога да ти дам наследник.
За миг тя помисли дали да не каже на Филип за нощта, когато Амали я бе отвлякла от леглото й към олтара на Дамбала, но бързо прогони тази мисъл, разбирайки, че в сегашното си състояние Филип няма да й повярва. Въздъхна жално и се обърна с гръб към него.
Филип обаче не беше готов да й позволи да му се противи. Притисна я към силните си гърди и мощните си бедра и започна да изследва тялото й със студена, методична страст, която я накара да замръзне до кости. Бранейки се срещу чувствата, които пръстите му предизвикваха, Габи оставаше хладна, докато Филип се наслаждаваше на похитената й плът. След миг тя се учуди на нежността в гласа му, когато той изрече името й, преди екстазът да го връхлети.
Когато се засити, Филип стресна Габи — стана рязко и бързо се облече, сякаш нямаше търпение час по-скоро да се отърве от нея. Тя нямаше откъде да знае, че той е шокиран и смутен от това, че не може да сдържа чувствата си. Фасадата й на крехка уязвимост го бе развълнувала повече, отколкото бе склонен да си признае. Бягайки от бурята, която се бе разразила вътре в него, Филип изхвръкна като вихър от каютата, като по пътя към вратата взе всички дрехи на Габи, и ги отнесе със себе си. Щракването на ключалката отекна гръмко в ушите й.
Габи запухтя от ярост. Бе оскърбена и унизена. Прилошаваше й, като си помислеше, че ще бъде използвана като сексуална играчка! В следващите дни Филип се връщаше от време на време в каютата, за да й донесе храна и да се възползва от нея, когато нагонът го овладееше, като я осведоми, че я държи затворена, защото не може да й се довери. Щом излязат в открито море, дрехите ще й бъдат върнати и ще може да излиза свободно на палубата… но само ако се държи добре и ако обещае, че няма да привлича вниманието на екипажа с истерични избухвания. По време на така наричаните любовни атаки на Филип Габи устояваше на възбудата, но трайната й съпротива само я правеше още по-желана в неговите очи. Горчивите й думи и отчужденото й тяло го караха да се възползва още по-дивашки от нея, отколкото бе възнамерявал, и често пъти се оттегляше по-сърдит на себе си, отколкото на нея.