Габи наблюдаваше мрачно през илюминатора как „Наветрен“ навлиза в Мексиканския залив и потръпна въпреки одеялото, с което бе наметнала изпонатъртеното си тяло. Филип още не й беше върнал дрехите и студеният въздух я хапеше до кости. Питаше се защо той просто не се откаже от нея и да я пусне да си върви. Сигурно някъде на света съществува жена, която той да харесва повече, достатъчно покорна, за да му угоди.
С мрачна решителност Филип искаше да пречупи волята на Габи, но поради някаква неизвестна причина не можеше да се застави да я отстрани от себе си. Когато погледнеше във виолетовите й очи, се усещаше разкъсан на парчета. Понякога не искаше нищо друго, освен да я прегърне и да я задуши от нежност и любов. А имаше и моменти, когато студеното й, отблъскващо го тяло и хапливите й думи направо го вбесяваха. Но той бе решил да я има, независимо дали ще е доброволно или насила. В такъв момент за него нямаше значение дали тя му отвръща, или остава пасивна. Никога повече нямаше да си позволи да мисли за нея като за нещо друго освен инструмент за утоляване на страстта му. Никога вече няма да остави душата си оголена пред някоя жена или да отдаде с доверие сърцето си.
Тъй като Габи не показваше никакви признаци, че ще се подчинява, Филип задържа дрехите й като наказание. Надяваше се, че унижението и оскърблението, на които я бе подложил, скоро ще я накарат да му се моли, но бе сбъркал. Тя мълчеше и се държеше дистанцирано. Колкото и да не му се искаше да го признае, ужасно му липсваше страстта на Габи, нежната й реакция на неговото любене. Насилието му я нараняваше, но същността й оставаше незасегната, а това накара Филип да промени тактиката си. Може би имаше по-лесен начин да я опитоми, начин, който повече щеше да й хареса, но въпреки това нямаше да позволи той да изгуби властта си над нея.
Точно преди „Наветрен“ да акостира в Чарлстън, той върна на Габи дрехите и й каза, че може да ходи където иска по палубата. Тя го изгледа подозрително, но веднага се напъха в дрехите и отново доби известно достойнство. Макар че Филип я предпочиташе гола, внимателно метна наметалото на тесните й раменца, преди да отвори вратата, за да може тя да излезе заедно с него на чистия хладен въздух навън.
Сякаш бяха минали векове, откакто за последен път бе излизала навън, и Габи вдъхна с упоение соления въздух, чувствайки се като пуснат на свобода затворник. Филип не можа да не се усмихне, като я видя как се наслаждава на повторно придобитата си свобода. Дъхът спря в гърлото му при вида на омайващата гледка, която представляваше тя с развети от вятъра сребристи коси и поли, които се оплитаха около краката й. В този момент Филип я желаеше повече, отколкото когато и да било досега!
Без никакво предупреждение той я сграбчи за лакътя и я помъкна към каютата. Макар че явно бе разочарована от толкова краткия си престой на палубата, Габи не се възпротиви. Когато влязоха вътре, Филип сепнато отбеляза първата и проява на истинска топлота към него, откакто насила я бе накарал да се присъедини към него на борда на „Наветрен“.
— Благодаря, Филип — усмихна се тя плахо. — Надявам се, че следващия път ще мога да остана по-дълго на палубата.
Обвивайки сърцето си в броня срещу женския й каприз, той заповяда рязко:
— Съблечи се!
— Какво?!
— Чу ме!
— Но защо? Току-що ми ги върна — изплака протестиращо Габи. — Какво съм направила?
Нищо не си направила и скоро ще ти ги върна — обеща Филип и очите му внезапно се замъглиха от желание.
Нямаше начин Габи да изтълкува погрешно намеренията му. Жадното му изражение и втвърдяващото се тяло й подсказваха, че той ще постигне своето със или без нейното доброволно сътрудничество. С тъжна въздишка тя свали дрехите си, сгъна ги спретнато и ги сложи на един стол. Когато свърши, Филип се беше съблякъл и тя се намери в силните му ръце, които я отнесоха в миг на леглото. Габи замря в мигновена съпротива, но когато си спомни колко хубаво се чувстваше, когато беше прилично облечена и имаше известна свобода, тя се отпусна в прегръдките му и позволи на бавната възбуда, овладяваща тялото й, да я върне към времето, когато устните и ръцете му бяха водени от любовта. Дори сега Филип успяваше да я хвърли във вихъра на дивата страст и този път, независимо от все по-нарастващото си желание, той специално се постара да я задоволи, преди да се поддаде на собствения си екстаз. Навлезе в нея толкова нежно, че Габи неволно изпъшка от наслада и го привлече дълбоко в себе си.
— Господи, ти си истинска вещица! — изстена той, изгубен в морето на желанието.