За един кратък миг вечност нищо друго нямаше значение за Габи, само мъжът, който я отнасяше отвъд пределите на блаженството. Нямаше я Амали, нито Марсел, нищо освен избухващия наоколо й свят, където само Филип имаше властта да я отведе. Когато последните изблици на конвулсиите я разтърсиха, тя се усмихна на Филип, но усмивката замръзна на устните й, когато зърна сардоничния му израз и самодоволно извитите му устни.
— Това повече ти прилича, скъпа — ухили се широко той, докато ръцете му леко галеха корема й. — Знаех, че няма вечно да ми се противиш. Добре съзнавам на какво е способно това твое омагьосващо тяло, защото добре съм те научил. Надявам се, че и другите след мене са оценили усилията ми — завърши той с върховна жестокост.
Габи ахна, бели точки затанцуваха пред разярения й поглед и преди Филип да се усети, той почувства как дланта й се залепя със силен замах на бузата му. Инстинктивно върна удара и огромната му ръка нанесе много по-голяма вреда, отколкото крехката ръчица на Габи.
Главата на Габи клюмна назад, кръв изпълни устата й, а смаяният й поглед се втренчи невярващо във Филип. Тя потисна сълзите, но не можа да прогони израза на болка от лицето си. Шокиран от това, което бе направил, Филип скочи от леглото, намокри една кърпа в легена с вода и внимателно изтри кръвта от устата й, а гневът му се стопи в изпълнено с угризения разкаяние, което не можа да изрече на глас. После той я залюля в ръцете си и нежно я зауспокоява, докато тя не заспа, все още хлипайки леко до гърдите му.
Габи не само получи обратно дрехите си, но й бе позволено и да се разхожда из кораба. Откакто я удари, Филип не се бе опитвал отново да я има, освен през дългите нощни часове, когато споделяха леглото. Под булото на нощта той й се наслаждаваше до насита, понякога с неимоверна нежност, друг път дивашки, но винаги в мълчание. Тялото на Габи реагираше автоматично дори когато умът й се съпротивляваше на начина, по който Филип се възползваше от нея.
За голямо нейно учудване Филип я заведе на брега в Чарлстън, настани я в екипаж под наем и й показа забележителностите на града. Макар че денят беше студен, зимното слънце грееше ярко и разходката много й хареса. Магазините бяха пълни със стоки заради Коледа, която беше само след една седмица, и Габи с тъга помисли, че на борда на „Наветрен“ я очаква един безличен празник.
След като го бе предизвикала да я удари, Филип се опитваше да сдържа страстта си към нея, но когато пред мисления му взор се изправеше разкошното й тяло, щом си представеше огромните й виолетови очи, блестящи от желание, той усещаше как го обзема сила, несравнимо по-голяма от собствената му слаба воля. Поради някаква необяснима причина Габи му беше необходима като храна и вода, циркулираше в кръвта му като същинска болест. След болката, която Габи му бе причинила, той като че ли не би трябвало да иска да има нещо общо с нея, но Филип се бе вкопчил в нея и не искаше да я отстъпи другиму. Габи беше негова; никога повече друг мъж нямаше да наложи клеймото си върху нея. Той бе решен да я използва, да я разнищи, да не остави у нея капчица собствена воля. Само тогава щеше да я върне в Белфонтен.
Коледа дойде и си отиде без фанфари. Филип бе останал глух за молбите на Габи да я заведе пак на брега. Тя искаше да си купи малък модел на витлеемската ясла, който да й напомня за Коледа независимо колко празен щеше да бъде самият празничен ден. Предната нощ бе навалял лек сняг и Габи копнееше да стъпи на побелялата земя. Но Филип отиде сам на брега, след като отново взе дрехите на Габи. Щеше да отсъства целия ден, за да урежда товаренето на памук и тютюн, и не й се доверяваше… дори затворена и заключена. Предвидливо й бе донесъл малка печка, за да се топли, и достатъчно одеяла, за да се увива с тях.
— Защо продължаваш да ме унижаваш, Филип? — запита Габи, преди той да тръгне. — Ако толкова ме мразиш, защо ме държиш при себе си?
— Никога няма да те пусна да си идеш, Габи — каза той, сдържайки чувствата си. — Ти си моя. Повече никой мъж няма да те притежава.
Денят напредваше и стомахът на Габи започна да се свива от вкусната миризма, която проникваше в каютата откъм корабната кухня. С всеки изминал час ставаше все по-ясно, че Филип е забравил да поръча да й донесат храна и тя се разяри от това пренебрежение, още повече пък на Коледа. Стъмни се и запасът от дърва за печката се изчерпи. Габи се сви на леглото, мъчейки се да се спаси от студа. Заспа, но преди това си обеща, че при първия удобен случай ще напусне Филип.
Беше почти съмнало, когато Филип се върна, но Габи спеше така дълбоко, че не го чу как се движи малко несигурно из каютата, ругаейки, когато се спъваше в мебелировката. Вмъкна се в леглото и попи топлината от нея, придърпвайки я грубо към себе си. Внезапният контраст между топлото й тяло и неговата студена кожа я накара окончателно да се събуди. Силната миризма на уиски я блъсна в ноздрите, долови и лекият оттенък на мускусен парфюм. Габи се задърпа, но не можа да се пребори, той беше несравнимо по-силен от нея.