— Искам те — промърмори той завадено, докато ръцете му залепваха на гърдите й.
— Ти си пиян! — възкликна тя. — И… и си бил с друга жена!
— Имам нужда от тебе — настояваше пиянски Филип.
— Върви там, откъдето идваш! — изфуча ядосано Габи.
— Искам само тебе — изломоти той и отпусна мускулестото си тяло върху крехкото й телце. — Обичай ме, Габи. Покажи ми какво привлича мъжете към тебе.
— Отвращаваш ме, Филип!
— Но не мога да ти се наситя.
Сякаш за да докаже думите си, той навлезе грубо в нея и я накара да извика от болка, преди да се отпусне, държейки се далеч от пиянския му дъх. Накрая, след като той свърши, Габи си отдъхна, когато тялото му се отмести от нейното. Филип заспа почти веднага. Габи обаче остана будна дълго време, свита на топка.
Макар че не бе спал много през нощта, Филип се събуди пръв. Габи се бе обърнала към него и нежният й дъх галеше бузата му. Сърцето му спря за миг и той се зачуди как може да се отнася така с нея. Взря се напрегнато в лицето й. То беше изключително, спиращо дъха и предизвикателно, нежността и чистотата му не издаваха истинската й природа. Филип изруга, ставайки от топлото легло, бързо се облече и излезе от каютата, след като хвърли бегъл поглед към това, което бе приготвил от предната вечер.
Габи се събуди бавно, лениво протегна ръце и крака. Посегна инстинктивно към Филип и отвори очи, когато ръцете й не срещнаха топла плът. Надигна се и виолетовите й очи се отвориха широко, когато видя миниатюрната ясла, поставена върху моряшкия сандък на Филип. До нея имаше малка кутийка, обвита в крещяща хартия и превързана с огромна панделка. Габи стана от леглото и тръгна към яслата, започна да взема една по една малките, ръчно изрязани фигурки и да се възхищава на изкусната им изработка. Едва след като бе разгледала подробно яслата, тя си позволи да се съсредоточи върху кутийката, докосна я предпазливо, преди да я вземе, и ръцете й се разтрепериха, докато развиваше хартията. Сякаш очакваше нещо да скочи отгоре й, но накрая, когато капакът се отвори, Габи ахна смаяна и зашеметена от това, което видя вътре. Сгушени в гнездо от мек памук, в кутийката лежаха аметистови обици, чийто цвят съвършено копираше цвета на очите й. Как беше възможно Филип да я използва толкова долно и същевременно толкова да го е грижа за нея, чеда й купува такъв скъп подарък? Никога нямаше да разбере странния мъж, за когото се бе омъжила. Противоречиви чувства се бореха в гърдите й. Всичко у Филип бе противоречиво. Само трябваше да я докосне, за да я възнесе към екстаза… или да я низвергне в адските бездни.
Настоятелно чукане на вратата я изтръгна от размислите. Тя запита разсеяно:
— Кой е?
— Морякът Лавил, госпожо Сен Сир — отвърна мъжът, застанал зад вратата. — Може ли да вляза? Съпругът ви нареди да донеса сандъка с вашите дрехи в каютата.
— Влезте — каза Габи изненадана, когато вратата се отвори без ключ. Да не би Филип да е забравил да я заключи, помисли тя смутена. Каква игра играе пък сега?
Ако на моряка Лавил му се бе сторило чудно защо Габи стои облечена само с одеяло, не го показа с нищо. Не се почудиха и двамата моряци, които внесоха сандъка й. Сложиха го в ъгъла на каютата, пожелаха й весела Коледа и излязоха, затваряйки внимателно вратата. Колкото и да се напрягаше Габи, не чу многозначително щракване, което да й подскаже, че пак е затворничка.
С радостен вик Габи се хвърли върху сандъка и разбра, че дрехите, които си бе донесла от Мартиника, до една са вътре. Отмести настрана някои от по-леките рокли, неподходящи за северния климат, и избра една лека вълнена рокля в красив розововиолетов оттенък. Избра обточени с дантела долни дрехи и чехли в цвета на роклята, остави ги настрана и се изми с ледената вода от легена, който стоеше на умивалника. След като се облече бързо в студения въздух на каютата, Габи взе сребърната си четка и започна да разресва сплъстените си сребристи къдрици, докато станаха отново гладки и блестящи. Едва бе свършила, и Филип влезе с голям поднос в ръце. Вкусната миризма, която се носеше изпод ленената салфетка, накара слюнките й да потекат.
— Много ти отиват — каза той, докато острият му поглед се спускаше по пищните й извивки, — но аз те харесвам повече без тях.