После очите му доловиха отблясъка на обиците. Като го видя накъде гледа, Габи автоматично вдигна ръце към ушите си.
— Благодаря, Филип, прекрасни са. — Лицето му омекна за момент, преди отново да надене суровата си маска на безразличие. — И яслата, толкова е хубава. Но нямам какво да ти дам в замяна.
— Коледа е време за радост, независимо какво е направил човек — измърмори той, видимо смутен.
Взе ръката й и я отведе към масата, където грижливо бе наредил празничния обяд, подканвайки я да яде, докато е топло.
Габи се нахвърли на храната почти лакомо и докато я гледаше как яде, без да откъсва очи от лицето й, Филип имаше достатъчно време да размишлява върху причините за своята щедрост. Снощи малко оставаше да не се върне на кораба. Когато бе свършил работата си, се бе опитал да се сбогува с Гордън Блейк, с когото водеше преговорите за тютюна. Но Блейк бе настоял да го заведе у дома си за коледна вечеря. Нямаше начин Филип да отклони поканата под благовиден предлог, затова нерешително се съгласи да се присъедини към Блейк и семейството му в тяхната разкошна къща за една късна вечеря. Освен Блейк и жена му там бяха двамата им сина и красивата им черноока дъщеря Лий Ан, чиито едва прикривани закачливи погледи преследваха Филип през цялата вечер. По-късно той се остави да го убедят да прекара нощта в дома им, а блясъкът в очите на Лий Ан обещаваше нещо повече от една добра нощна почивка.
Щом остана сам в стаята си, Филип се съблече, пъхна се под чаршафите и веднага потъна в пиянски сън, тъй като брендито, което бе изпил на вечерята, доста го бе зашеметило. Събуди се объркан и замаян, стреснат от шумоленето на чаршафите. Опита се да стане, но болката в главата го накара отново да се отпусне тежко на възглавницата. Едно гладко копринено тяло се мушна в прегръдките му и ръцете му неволно посегнаха да притеглят гъвкавата, податлива плът на Лий Ан към треперещото му от възбуда тяло.
Тя изстена и той потърси устните й, докато остатъците от пиянството му се изпаряваха в топлината на податливите й открехнати устни, отначало покорни, а после все по-властни. Ръцете й напипаха члена му и го обхванаха, без да оставят никакво съмнение относно намеренията й. Тя се превърна в дива котка, драскаща, хапеща, поглъщаше го с устни и тяло. Но макар че плътта му реагираше на нейната, мислите на Филип се отклоняваха към Габи, пленница в тясната каюта, която сега сигурно бе вече студена и неприветлива, а нейната самота и отчаянието й бяха причинени от неговото безсъвестно отношение.
Нямаше начин Лий Ан да позволи мислите на Филип да се насочват към друга жена — тя го притегли навътре в жадната си плът с вик на наслада, приветствайки с възторг силния му и жесток тласък, караше го да прониква още по-навътре с нежни насърчителни думи. Поради някаква все още неясна причина Филип искаше да накаже Лий Ан, защото не е жената, която наистина желаеше да има в леглото си, но колкото повече се опитваше да я нарани, с толкова по-силни викове го насърчаваше тя. За неудоволствие на Лий Ан Филип твърде скоро се отмести от нея с отвратено изсумтяване, което тя погрешно взе за признак на задоволство. Почти веднага се чу тихото й равномерно дишане и той разбра, че е заспала.
Все още замаян от многото алкохол, Филип не искаше нищо друго, освен да се върне на „Наветрен“ при Габи. В действителност нещо го подтикна да стане и да се облече. Без да хвърли прощален поглед към спящата Лий Ан, доволно свита на леглото му, той безшумно излезе от къщата и въпреки късния час се запъти право към най-близкия бижутериен магазин. Заблъска по вратата, докато съненият сърдит собственик не дойде да му отвори. Но когато разбра, че Филип иска да купи едно от най-скъпите му бижута, гневът му веднага се уталожи.
Сега, докато гледаше мълчаливо как Габи поглъща закуската, погледът му омекна, когато си спомни как за пръв път бе събудил страстта й. Тя яростно се бе съпротивлявала на честите му нападения над безпомощното й тяло, докато накрая бушуващата буря и собствената му страст не бяха запалили искрата на реакцията, отприщвайки една страст, която той знаеше, че дреме у нея. Той трепна, осъзнавайки, че я предпочита благосклонна и готова за него, и със съжаление си спомни за любящата жена, каквато някога беше Габи.
Габи се облегна на стола, бутна настрана празната си чиния и въздъхна доволно.
— Не мога да си спомня откога не съм яла толкова вкусно нещо — изрече тя, усмихвайки се като котка, която току-що е докопала пълна паница сметана.
— Не мога да си спомня откога не си яла толкова много, малката ми — отвърна Филип с широка усмивка, която размрази каменната му физиономия. — Освен когато…