Изведнъж той млъкна и се взря напрегнато в нея, очите му проследиха внимателно чертите й и се спуснаха по стройното и като тръстика тяло. Стана рязко и излезе от каютата, като внимателно затвори вратата, но без да я заключва.
По-късно през деня Габи смело отвори вратата на каютата си и излезе предизвикателно на палубата, а вирнатата й брадичка приканваше всеки, който иска, да се опита да я спре. С учудване констатира, че корабът е почти пуст, навярно хората бяха отишли на брега да празнуват Коледа. Макар че вятърът бе пронизителен и студен, слънцето грееше ярко и Габи обърна лице към топлинката. Без никакво предупреждение до лакътя й изникна Филип.
— Внимавай да не настинеш на тоя студен вятър, скъпа — предупреди я той и Габи се смути от рязката промяна в настроението му.
— Нима това те засяга, Филип? — запита тя, обръщайки се с лице към него, а виолетовите й очи се разшириха въпросително.
— Разбира се, малката ми — отвърна той рязко. — Няма да имам никаква полза от тебе. Едно слабо тяло не ме привлича с нищо.
Габи пребледня и трябваше да се хване за перилата, за да не падне. Щеше ли някога да стане неуязвима за жестокостите на Филип, помисли тя с огорчение, прегръщайки обидата, заседнала в гърлото й. Обърна се и нарочно се отдалечи от него, но той я настигна и двамата заедно влязоха в каютата.
— Утре заминаваме от Чарлстън — каза той с привидно безразличие в гласа.
— И се връщаме в Мартиника? — запита Габи с надежда.
— Не, следващата ни спирка е Норфък.
— Това означава, че още много седмици ще бъдем в морето — изрече Габи тревожно.
— Да — бе хладният отговор на Филип. — Може би през идващите седмици ще научиш какво означава верността.
— Точно както и ти — отвърна меко Габи и бавна усмивка повдигна краищата на устните й, отговаряйки на стреснатия поглед на Филип.
15
Студените, носещи дъжд ветрове забележимо удължиха времето, необходимо за да се стигне до Норфък. Ден след ден Филип настоятелно изискваше да упражнява своите съпружески права, понякога без да се съобразява с чувствата на Габи, а друг път толкова нежно, че тя не знаеше какво да мисли. Ако в известен момент от странните им взаимоотношения тя усетеше дори най-малко омекване от страна на Филип, той веднага го отричаше със сурови заплахи и хладно пренебрежение.
В деня, в който на хоризонта се показа Норфък, Габи стоеше при перилата, където духаше силен вятър. Развълнуваното море не позволяваше да се пази равновесие. Изведнъж в гърлото й се надигна гадене и колкото и да се опитваше, не можа да се сдържи и повърна закуската, която току-що бе изяла. Замайването я накара да се олюлее и точно когато с ужас помисли, че може да падне през борда, едни силни ръце я сграбчиха през кръста и тя усети, че я отделят от палубата.
Габи отвори бавно очи и когато зрението й се проясни, видя, че лежи на леглото и Филип нежно бърше лицето й с мокра кърпа.
— По-добре ли се чувстваш? — запита той със загриженост, която се усещаше най-малкото в гласа, макар и не в очите.
— Да, Филип — отвърна Габи, опитвайки се да стане.
— Не, недей още да ставаш. Нямам желание да те видя просната в краката ми.
Габи послушно се отпусна отново на възглавниците. Нямаше нужда някой да й казва какво е предизвикало гаденето й или какво я е накарало да повърне. Знаеше без никакво съмнение, че отново е бременна! Дали Филип ще се зарадва, запита се тя, поглеждайки го внимателно. Тя никак не се радваше!
Филип сложи ръка на корема й и запита:
— Чие е детето, Габи?
Обвинението я шокира.
— Господи, Филип, как можеш да питаш подобно нещо? Само ти би могъл да бъдеш баща на детето ми!
— А ти откъде си толкова сигурна? — изрече той с леден глас. — Аз те взех дори по-малко от две седмици, след като напусна Дювал. Няма начин да съм сигурен кой е бащата на детето ти.
— Филип! Моля те, повярвай ми! Нямаше никой освен тебе!
— Не си хаби думите, скъпа. Познавам Дювал, също както и твоята пламенна натура. — Той дръпна ръката си от корема й и започна да се разхожда из малката каюта. — Виновен съм аз — продължи Филип горчиво, — защото те взех, без да помисля, защото позволих на чувствата да замъглят разума ми. Заклевам се, че вече никога няма да се оставя в плен на съмненията относно бащинството на дете, заченато от моята съпруга. Господи, Габи, какво направи ти с мене!
Габи почти го съжали.
— Нищо не съм ти направила, Филип — възрази тя. — Но виждам, че според тебе аз съм се провинила в изневяра. Ако не ми вярваш, остави ме да си вървя. Сама ще се справя и ще осигурявам живота на детето си и без тебе. Разведи се с мен! Сега вече това не е невъзможно. Само не се отнасяй така с мене!