— Помощ, господине, моля ви, помогнете! — захлипа Габи, изпаднала почти в истерия.
Ханджията се захили и отвърна:
— Големият Джейк май няма нужда от помощ, госпожичке, но ако той не те задоволи, разчитай на мене. Винаги съм си мислил какво ли ще е с французойка!
— Прав си — изсмя се Големият Джейк, — нямам нужда от помощ. Сега ми трябва само тая малка французойка и едно голямо легло.
Без да се церемони повече, той метна Габи на рамо и се заизкачва по стълбите, последван от дюдюкания и вулгарни смехове, долитащи от задимената кръчма.
Почти припаднала от страх, Габи продължи да бие широкия гръб на Големия Джейк с малките си юмручета.
— Моля ви, господине, пуснете ме — молеше се тя. — Аз не съм… не съм… не съм това, което си мислите!
Изведнъж една врата в дългия коридор се отвори и оттам излезе висок, добре облечен мъж.
— Какво става тук? — запита той, когато видя Габи да се бори с Големия Джейк и чу молбите й.
— Помогнете ми, господине, моля ви, помогнете ми! — извика Габи, протягайки ръце към мъжа.
— Стой настрана, господине — изсумтя Големият Джейк. — Тъкмо съм си намерил една французойка за през нощта, а тя е от тия, дето обичат грубияните. Ще се укроти, когато Големият Джейк свърши с нея.
— Не! Не! — крещеше Габи. — Не съм това, което той си мисли. Аз съм почтена жена!
— Пусни дамата, Джейк! — заповяда мъжът, на когото Габи бе започнала да гледа като на свой спасител.
— Ще имаш да вземаш! — изрева ядосаният Джейк — Моя е. Иди си намери!
Изведнъж Габи се видя на пода. Непознатият бе нанесъл удар в брадата на големия Джейк, който го бе изпратил към стената, и поради това той бе пуснал Габи. Джейк веднага се отърси и се хвърли срещу мъжа, който искаше да му отнеме плячката, с опулени от болка и омраза очи. Но беше толкова пиян, че не можеше да се справи с хладнокръвните, пресметнати удари на другия. И Големия Джейк отново се намери тупнал на пода.
— Стига ли ти толкова? — запита непознатият, запъхтян от усилието.
На Големия Джейк явно му стигаше, защото се изправи донякъде несигурно и се отдалечи, мърморейки:
— Ти и тая курва пак ще чуете за Големия Джейк.
Без да обръща внимание на заплахите на грубиянина, мъжът се обърна към Габи:
— Ранена ли сте, скъпа? — запита той тревожно, помагайки й да се изправи.
— Няма ми нищо, господине, благодарение на вас — прошепна с благодарност Габи, облягайки се на спасителя си.
Изпитанието я бе разтърсило повече, отколкото бе склонна да си признае, и изведнъж всичко започна да отстъпва надалече, докато не остана нищо освен тъмнина.
Габи се съвзе дезориентирана и озадачена. Огледа се и видя, че стаята, в която се намира, макар и малка и пестеливо мебелирана, беше топла и уютна, затова се сгуши под юргана. Един мъжки глас я стресна и тя затърси с очи, за да види откъде идват приятните ниски тонове.
— Виждам, че сте се събудили, скъпа.
Габи се взря в дълбоко поставените кафяви очи, които я гледаха от едно издължено, по-скоро аскетично лице.
После всичко се върна в ума й с невероятна бързина. Мъжът, който й се усмихваше, беше същият, който я бе спасил от лапите на Големия Джейк. Габи потръпна под завивките.
— Студено ли ви е? — запита любезно мъжът.
— Не — отговори нерешително Габи. — Само се сетих какво ми се случи. — После тя фокусира погледа на огромните си виолетови очи върху мъжа и го заразглежда с напрегнат интерес. Поради някаква неизвестна причина той не я гледаше в очите. — Благодаря, господине, не знам как да ви се отблагодаря, но няма повече да ви притеснявам. — Накани се да стане от леглото, но трепна силно, когато откри, че е гола под завивките. — Господине! — ахна Габи възмутена, придърпвайки бързо юргана. — Какво означава това?
— Спокойно, скъпа — заговори мъжът с успокояващ тон — няма нищо страшно. Дрехите ви бяха мокри, помислих, че ще се разболеете, ако не ги махна от вас. Уверявам ви, че по никакъв начин не съм ви наранил — добави той бързо.
Уверението му с нищо не намали смущението на Габи, а чертите на лицето й оставаха все така напрегнати.
— Ако бъдете така добър да ми върнете дрехите и да излезете от стаята, ще се облека и ще си тръгна.
— Къде ще отидете? Не намерих у вас никакви пари.
— Господи! — извика Габи разтърсена, — чантичката ми, парите ми! Големият Джейк ми открадна парите!
Тя заплака и цялото й тяло се разтърси. Какво ще прави? Къде ще иде без пари?
— Имате ли някакви близки в Норфък?
Габи поклати глава.
— Ами приятели?
Отново отрицателно поклащане.
— Явно не сте американка. Откъде сте? Мисля, че ми дължите обяснение, като се има предвид, че ви спасих от изнасилване или от нещо по-лошо.