— Къде е тази красавица? — запита Дейзи, оглеждайки стаята с леко повдигнати изящни вежди.
— Упоена е — изсумтя Майк и посочи към леглото.
— Е, да видим стоката — отвърна сурово Дейзи и пристъпи към леглото.
С едно леко движение тя отметна юргана, покриващ голото тяло на Габи. Меката светлина на лампата обви лежащата фигура в златисто сияние, показвайки я в цялата й пълнота и разкош.
Дейзи остро си пое дъх и бавно го изпусна.
— Господи! — възкликна тя. — Ти този път надмина себе си, Майк. Това тяло — подсвирна тя оценяващо, — мъничко, но женствено. — После взе кичур от сребристата коса и го претегли в красиво оформената си длан. — Зашеметяващо! Спечели си награда за тази, Майк. Достатъчно, за да задоволяваш навиците си доста дълго време.
— Не знам — скептично сви рамене Майк. — Тази няма да е толкова склонна — невинно създание! Наистина невинно!
— Да не си се размекнал? — подметна Дейзи с пресметлив глас.
— Нищо подобно. Просто тя не е като другите.
— Не се тревожи за нея. Ще се погрижа добре. Значи французойка, казваш?
— Да, французойка.
— Добре, добре!
Блестящите очи на Дейзи светнаха като скъпоценности, тя потри ръце, не можейки да повярва какъв късмет има. Никога преди не бе работила с французойка, но ако знаеше нещо за мъжете — а тя знаеше много, — те щяха да полудеят по нея.
— Увий я в юргана и я занеси долу — заповяда Дейзи с делови тон. — Каретата ни чака при задния вход.
След миг съдбата на Габи бе решена от двама напълно непознати без нейно съгласие.
Габи бавно се измъкна от паяжината на съня, учудена от ярката слънчева светлина, която нахлуваше през прозореца. Последният й съзнателен спомен беше как изпи брендито, което Майки бе дал. Сигурно почти веднага е заспала, помисли тя, защото сънят й беше здрав и непробуден. Габи се протегна с котешка грация под сатенените чаршафи. Сатен! Кога е било сменено грубото бельо от леглото на Майк? Обхваната от паника, Габи се заоглежда наоколо. Стаята беше голяма, отрупана с френски мебели. Стените бяха боядисани в ярко розово, по тях имаше окачени картини, изобразяващи млади голи жени в сексуални пози, повечето от тях смущаващо откровени. Габи се надигна, но се отказа да стане, когато болката в главата я принуди отново да се отпусне на меките възглавници. Тогава разбра, че още е гола, и се огледа наоколо, търсейки дрехите си, но не ги видя. Главата й сякаш щеше да се пръсне на милион парчета, мисълта й бе напълно объркана.
В този миг вратата се отвори и една жена с червена коса влезе с поднос в ръце. Габи я намери много красива и изтънчена; беше облечена с вкус, по най-новата мода.
— Добро утро, скъпа — каза жената с отсечен американски акцент, толкова различен от южняшкия провлечен говор. — Аз съм Дейзи Уилсън и вие сте гостенка в моя дом.
— Как се озовах тук? — запита нерешително Габи.
— Майк ви докара, скъпа.
— Майк? Къде е той?
— Предполагам, отишъл е по работа — отвърна Дейзи.
Габи затвори очи, разтривайки бодящите я слепоочия. Всичко беше толкова объркващо.
— Изглеждате смаяна, скъпа — усмихна си Дейзи. — Може би трябва да ви обясня. Заповядайте — каза тя и сложи подноса на коленете на Габи, — изпийте си кафето, докато аз ви разкажа как се озовахте в дома ми.
Когато Габи се изправи, чаршафът се смъкна и оголи гърдите й. Очите на Дейзи блеснаха при вида на съвършените кълба със сметанов цвят и вече пресмяташе парите, които Габи щеше да печели за нея. Габи се изчерви, дръпна чаршафа чак до врата си и започна да отпива от кафето, за да прикрие смущението си.
Откъсвайки очи от нея, Дейзи започна да обяснява.
— Майк е мой приятел и… делови партньор. След като заспахте снощи, той ми прати съобщение и ме попита дали бих подслонила една млада жена, изпаднала в затруднено положение. Разбира се, аз не можах да му откажа.
— Защо не мога да си спомня как съм излязла от хана? — запита Габи със смущение в погледа.
— Бяхте изтощена, скъпа, и нищо чудно. Майк ми разказа за вашето… ъ-ъ… премеждие с Големия Джейк. Той е ужасен грубиян. Майк помисли, че ще бъдете на безопасно място в моя дом, освен това ще ви е и по-удобно. Той ви донесе тук, увита в юргана, докара ви с карета.
— Благодаря, Дейзи — изрече Габи признателно, — много съм ви задължена, не знам как ще ви се отплатя.
— Може би ще намерим някакъв начин — измърмори Дейзи, вдигайки изписаните си вежди. И продължи, виждайки въпросителния поглед на Габи: — Какво възнамерявате да правите, скъпа? Майк ми каза, че нямате близки и приятели в Норфък. Момиче като вас не може да броди самичко по улиците.