— Възнамерявам да си потърся работа — обяви твърдо Габи, опитвайки се да стане от леглото.
Извика и се отпусна отново на възглавницата, притискайки слепоочията си с треперещи ръце, като се опитваше да отпъди острата болка, пронизала мозъка й.
— Полека, спокойно, скъпа — зауспокоява я загрижената Дейзи, — няма защо да бързате. Явно не сте добре. Просто лежете и си почивайте.
— Но аз не мога да ви платя за стаята и храната — настоя Габи с блеснали в очите й сълзи.
— Нима съм искала да ми плащате? — запита Дейзи. — Не се тревожете, ще измислим нещо. Сега май е време да си поговорим като жена с жена. Това, което Майк ми каза за вас, беше, меко казано, недостатъчно. Ти би могла да ми кажеш истината. От кого бягаш и защо? — внимателният поглед на Дейзи сякаш проникваше в душата й. — Можеш да започнеш, като ми кажеш истинското си име.
— Истинското ми име е Лиза Лафарж — излъга Габи, свеждайки поглед; нямаше защо Дейзи Уилсън да знае истината.
— Чудесно, скъпа, ще приема това, защото в крайна сметка няма никакво значение. Явно си французойка, така че и тази част от историята ти е достоверна. От кого бягаш? От закона? От родителите си? От съпруга си?
Габи нямаше друг изход, освен да признае истината на Дейзи. Тоест част от истината.
— За да разберете положението ми, трябва да започна от самото начало — отвърна Габи с нежен глас, преживявайки отново деня, когато за пръв бе видяла Филип.
— Цялата съм слух, скъпа.
— Родителите ми ме оставиха в манастир на осем години и останах при монахините, докато навърших осемнайсет.
— Боже господи! — прекъсна я Дейзи. — С това лице и това тяло! Монахиня! Божичко! — и отправи възхитен поглед към Габи. — Добре, добре, обещавам да мълча, докато не свършиш.
— Една седмица преди да приема монашеския обет, родителите ми се появиха с един мъж и казаха, че след три дни трябва да се омъжа за него. Можете да си представите как се почувствах! Да ме откъснат от единствения дом, който някога съм познавала, от хората, които ме обичаха, за да стана съпруга на мъж, който ме плашеше — това беше за мен по-лошо от смъртна присъда. Но в крайна сметка нямаше как да го избягна. Станах съпруга на Филип Сен… Лафарж — завърши тя.
Значи не е девствена, помисли си Дейзи. Няма значение, това че беше французойка, възмездяваше липсата на девственост.
— Живях със съпруга си близо две години, но накрая не можех вече да понасям властната му натура и жестокостта му, затова го напуснах и взех първия кораб за Америка. Той няма представа къде съм и аз няма да се върна при него.
— Не мога да повярвам, че съпругът ти или който и да било мъж може да остане безразличен към твоя чар и да те третира така, както току-що ми разказа. Това ли е цялата история? — запита подозрително Дейзи. — Или някой любовник те чака някъде?
— Нямам любовник — отрече Габи така убедително, че Дейзи бе склонна да й повярва.
След дългия разказ Габи се бе изпотила и лицето й бе пребледняло. Наркотикът, който й бяха дали през нощта, още й действаше, макар че тя смяташе, че слабостта й се дължи на бременността и на изпитанието, преживяно с Големия Джейк.
Дейзи забеляза, че Габи всеки момент ще припадне.
— Виждам, че си зле а пък аз те притеснявам с разни въпроси. Знаеш ли какво ще ти кажа — изрече тя, усмихвайки се широко на Габи — Сега ще ти пратя тук закуска и после ще се разпоредя никой да не те безпокои, за да можеш хубавичко да си починеш. Как ти изглежда това, скъпа? Можем пак да си поговорим, когато се почувстваш по-добре.
— Много сте мила, Дейзи. Благодаря. Ще намеря начин да ви се отплатя.
— Сигурна съм, скъпа, сигурна съм.
Габи хапна много малко от изкусителните ястия от подноса, който й донесоха малко по-късно. Клепачите й натежаха, докато отхапваше от кифлата и пиеше кафе. Накрая, когато усети, че не може да държи повече очите си отворени, тя отмести подноса, сгуши се под сатенените чаршафи и скоро заспа.
Когато се събуди, пурпурни сенки трепкаха из стаята, но топлината и светлината от камината разпръскваше тъмнината и студа. Главата вече не я болеше и тя се почувства почти нормално. Беше и ужасно гладна. Забеляза, че в долната част на леглото е оставен пеньоар. Габи стана, облече го и върза здраво колана. После се запъти с малко несигурни стъпки съм прозореца и загледа с благоговение възхитителната гледка. Светът пред нея лежеше покрит с чиста бяла мантия, почти недокосната от човешките стъпки. След като се огледа по-внимателно наоколо, Габи видя, че стаята се намира на втория етаж и че улицата долу изглежда тиха и добре поддържана. Толкова се увлече да наблюдава обстановката навън, че не чу как вратата зад гърба й се отваря и затваря. Прекрасният аромат на храна, който стигна до нея, й подсказа, че не е сама. Обърна се тъкмо навреме, за да види една дребничка, спретната чернокожа жена, облечена в безупречна униформа на камериерка, която поставяше отрупан с храна поднос на масата до камината.