— Госпожица Уилсън ви праща това — обяви момичето и изгледа Габи одобрително с тъмните си очи. — Каза да се нахраните, а тя по-късно ще дойде да ви види.
Габи не се нуждаеше от второ подканване. Седна до масата, докато камериерката мълчаливо сипваше богата, ароматна супа в чинията й. Габи я изгълта удивително бързо, но камериерката като че ли не забеляза това, отмести празната чиния и сложи пред нея блюдо с пай, пълнен с вкусни парченца телешко месо, зеленчуци и чаша чай. Камериерката си тръгна, а Габи остана да се храни лакомо; след малко момичето се върна с ябълков сладкиш, ухаещ на канела и украсен изобилно с гъста разбита сметана. Камериерката загледа с широко отворени очи как Габи се справя почти мигновено със сладкиша. После събра чиниите и бързо излезе, поклащайки благоговейно глава, неспособна да разбере как тази французойка има такъв огромен апетит.
Приятно нахранена, Габи зае мястото си пред прозореца и смръщи озадачено чело, виждайки как трима мъже се приближават към предната врата; след няколко минути забеляза, че дойдоха още двама мъже. Някакво предчувствие се събра като възел в гърдите й, но тя не можеше да разбере защо. Лекото почукване на вратата разпръсна угрижените й мисли и тя се обърна точно в момента, когато Дейзи влезе в стаята.
Габи зяпна от възхищение, гледайки по-възрастната жена. Никога не беше виждала такова смайващо облекло. Кобалтовосинята рокля с огромно деколте контрастираше ярко с кехлибарените й очи. Богато набраната пола бе повдигната и привързана на места с черни дантелени връзки, отдолу се откриваше аленочервената фуста. Корсажът беше без ръкави, плътно прилепнал по тялото, и повдигаше закръглените й бели гърди, оголени чак до розовите зърна. Дейзи носеше черно дантелено ветрило, в яркочервените й къдрици бяха изкусно вплетени няколко перли.
— Изглеждаш много по-добре, скъпа — изрече Дейзи с гърления си глас. — Знаех, че се нуждаеш от почивка и да се нахраниш добре.
— Бях прегладняла и страхувам се, съм се натъпкала като прасе — призна плахо Габи. — Но се чувствам много по-добре.
Дейзи се засмя.
— Мили ми каза, че никога не е виждала дама да яде като тебе.
Габи сведе притеснено глава, но не каза нищо.
Дейзи се заразхожда нервно из стаята, започна да си вее с ветрилото, но скоро го затвори с леко щракване. Изведнъж тя се обърна и застана срещу Габи.
— Ще говоря по същество, скъпа — започна Дейзи, гледайки внимателно Габи. — С каква работа се надяваше да се заемеш?
— Аз имам добро образование. Чувствам се квалифицирана да стана гувернантка.
— Това е много хубаво, но Норфък е морско пристанище, обитателите му са груби моряци. Едва ли семействата им биха наели гувернантки.
— Много ме бива да шия — добави с надежда Габи.
— Ха — изсмя се саркастично Дейзи — Това не може да се нарече доходна професия.
— Ще правя каквото трябва, за да се изхранвам.
Габи вдигна брадичка и виолетовите й очи потъмняха решително.
— Може би трябва да се върнеш при съпруга си?
— Никога! — възкликна разпалено Габи.
Тъкмо това искаше да чуе Дейзи.
— Тогава седни и изслушай какво имам да ти кажа. Възможно е да успея да разреша всичките ти проблеми.
Скептично настроена, но въпреки това заинтересувана, Габи кацна на края на леглото, готова да чуе какво ще й каже Дейзи.
— Мога да ти предложа работа. Заплащането е чудесно, можеш да живееш тук в къщата ми, да се храниш добре и да носиш красиви дрехи.
Дейзи спря, за да види как ще реагира Габи на думите й.
— И какво трябва да правя? — запита предпазливо Габи.
— Боже господи! Майк беше прав, ти си съвсем невинна! — възкликна невярващо Дейзи. — Още ли не си разбрала къде се намираш или пък какво представлявам аз?
Макар че започваше да получава представа, Габи поклати глава.
— Ти си в най-добрия публичен дом в Норфък, може би и най-добрия в цяла Вирджиния — изрече гордо Дейзи. — А аз съм собственичката.
Цветът изчезна от лицето на Габи и за момент тя помисли, че може да повърне превъзходната си вечеря.
— И… и вие искате да работя за вас? — запита тя невярващо. — Но Майк знаеше, че не съм такава жена. Защо ме е докарал тук?
Дейзи избухна в дрезгав смях.
— Двамата с Майк имаме делово споразумение; той си отваря очите за момичета като тебе, които иначе биха свършили на улицата, а аз се грижа да задоволявам един негов скъпо струващ навик. Повечето млади жени, които той ми довежда, са почтени, но в отчаяно положение като тебе; почти всички решават да останат при мен. Отдавна работим с Майк и неговата помощ ми е много ценна.