— Искате да кажете, че му плащате, за да ви докарва нищо неподозиращи жени? — запита смаяна Габи. — Но той изглеждаше такъв джентълмен, толкова мил и любезен.
— Разбира се — съгласи се Дейзи. — За нещастие Майк има един много скъпо струващ навик, за който сега не смятам да говоря, но проницателната му оценка и отличният му поглед върху жените се оказаха полезни и за двама ни. Това е една от причините, поради които моят дом е най-добрият и най-популярният в целия град. В заведението на Дейзи Уилсън не влизат хора от кол и въже!
— Страхувам се, че този път навикът на Майк няма да му спечели нищо — възкликна възмутено Габи. — Никога няма да се съглася да проституирам!
— Нима не правеше точно това, когато те принудиха да се омъжиш? — запита коварно Дейзи.
Думите й накараха Габи да замълчи. Та тя беше именно проститутката на Филип, точно такава роля бе изпълнявала напоследък. Макар че по едно време двамата се обичаха, преди Амали да унищожи всичко, което бяха изградили помежду си.
— Е, скъпа, какво ще кажеш?
— Ако ми върнете дрехите, ще си тръгна — настоя Габи, защото не искаше да има нищо общо нито с Дейзи, нито с нейните занимания.
— Не бързай толкова, Лиза — каза Дейзи мрачно и хвана Габи за ръката. — Къде ще отидеш? Вън е вече тъмно. Да не би толкова скоро да си забравила Големия Джейк?
Габи се поколеба. Винаги можеше да се върне на кораба. Много по-добре беше да се изправи пред Филип и неговия гняв, отколкото да приеме предложението на Дейзи.
Усещайки колебанието на Габи, Дейзи продължи да настоява.
— Може би ще поискаш да размислиш, докато си почиваш тук един-два дни — подсказа й тя.
— Няма за какво да мисля. Още сега трябва да си тръгна.
— Почакай, скъпа — зауспокоява я Дейзи. — Да не мислиш, че съм толкова безсърдечна, та да те изхвърля навън в снежната нощ, без да имаш къде да отидеш? Дори да отхвърлиш предложението ми, не мога да направя това.
Габи сведе клепачи, за да не позволи на Дейзи да прочете облекчението в изразителните й очи.
— Освен това, Лиза, очевидно не си в състояние никъде да отидеш поне още няколко дни. Ужасно си бледа и слаба. Трябват ти няколко дни почивка и спокойствие. Ще разбереш, че никой няма желание да наеме болнава жена.
Габи усещаше, че Дейзи е права, но това не промени решението й. Нямаше никакво желание да плаща за стаята и храната по начина, подсказан от Дейзи, и се питаше дали съдържателката на публичния дом ще се опита да я задържи против волята й. На глас обаче изрече:
— Единственият начин, по който мога да остана под вашия покрив, е ако ми позволите да върша някакви малки услуги, за да си плащам разноските. След един-два дни ще си тръгна и ще потърся работа.
— Това ми изглежда разумно — съгласи се с лекота Дейзи, може би прекалено бързо, помисли си Габи. — Каза, че те бива да шиеш. Моите момичета рядко имат време да си поправят дрехите. Докато се възстановяваш, можеш да им закърпиш нещата и така ще направиш голяма услуга на мен и на момичетата.
— И няма да има нужда да излизам от тази стая? — запита подозрително Габи. — Или… или да бъда принудена да правя нещо, което не искам да правя?
— Лиза, обещавам ти, че никой няма да те кара насила да вършиш нещо — отвърна малко рязко Дейзи.
— В такъв случай приемам великодушното ви предложение и ако ми изпратите роклите, нуждаещи се от поправка, ще започна още сега да работя.
— Не бързай, скъпа. Утрото скоро ще настъпи. Мисля си, че една гореща баня сега ще ти дойде добре. Би ли желала?
— Много — усмихна се с благодарност Габи. — На кораба не можех да се изкъпя. В действителност не съм била в истинска вана още откакто тръгнах от… Франция.
— Е, добре — усмихна се Дейзи, — ще ти пратя истинска вана.
Сякаш по даден знак същата камериерка, която преди беше обслужила Габи, влезе в стаята, носейки поднос с бутилка вино и две чаши. Тя ги остави на масата и се обърна към Дейзи:
— Искате сега да сложим ваната, нали, госпожице Уилсън?
— Веднага щом Лиза пийне с мене чаша вино, Мили — каза Дейзи, наливайки внимателно бистрата рубинена течност в двете чаши.
След като хвърли странно съжалителен поглед към Габи, Мили тихо излезе от стаята.
— Не мисля… — започна Габи, поглеждайки със съмнение към виното.
— Не приемам протести — възрази Дейзи и й подаде чашата. — Една малка чашка вино никога не вреди. Дори може да ти бъде полезна.