Емили Брадшоу
Наследницата на Монтоя
Първа глава
Ако Магдалена Тереза Мария Монтоя имаше наистина свой ангел хранител, както често твърдеше, то той навярно спеше дълбоко в онази студена ноемврийска нощ на хиляда осемстотин осемдесет и втора година. Нощта не предвещаваше нищо хубаво. Вледеняващ вятър нахлуваше от прерията, метеше калните улици на Денвър, брулеше малкото останали сухи листа по клоните на дърветата и ги завихряше високо над земята. На запад планините, се криеха зад дебела стена от ниски облаци, готови всеки миг да стоварят върху града първата истинска зимна буря за тази година.
— Боя се, че това не е най-разумното, което можем да направим, Магдалена. — Луиза Гутиерез загърна още по-плътно вълненото наметало около раменете си и проследи с изпълнен със съжаление поглед отминаващия конен трамвай, от който двете току-що бяха слезли.
— Не трябваше да идваш! Мога да се справя и сама!
— Правилно… Убедена си, че с всичко можеш да се справиш сама.
— И досега винаги съм успявала, нали така? — С дяволитата усмивка, която се появи върху лицето й, Маги изглеждаше много по-млада дори от своите двадесет години.
Луиза скептично сбърчи чедо.
— Аз, разбира се, високо ценя твоята компания — подчерта Маги.
По-възрастната жена изсумтя.
— Ти си мой капитал, момиче. Щом държиш да се хвърлиш в тази глупава авантюра, трябва да се погрижа да не си счупиш главата.
— Както кажеш. — Маги доволно погледна придружителката си. — Да не си помисля, че си се размекнала случайно. — Строгото изражение на Луиза я разсмя. — Хайде! Имаме на разположение само час и половина. Ако закъснея за работа, ще ми отрежеш надницата.
— Бъди сигурна, че ще го направя!
Двете жени се отправиха през калта към тротоара. Магдалена вдигна поглед към табелата името на улицата. „Грант Стрийт“. Никога не бе идвала в тази изискана част на Денвър. Хора като Магдалена Монтоя си седяха в търговската част на града, част от която бяха те самите. Но тя не възнамеряваше да остане там завинаги. Един ден. Маги щеше да носи копринени дрехи и да се вози в модна карета, точно като онази, която в този миг преминаваше покрай тях по улицата. Гърбовете на добре гледаните коне блестяха на светлината на уличната лампа. Маги си представи как зад спуснатите перденца в каретата седи благородна дама в коприна и дантели, с диамантени огърлица и гривни и със златни пръстени.
— Ако спираш и се заплесваш по всяка карета, изобщо няма да свършим онова, за което сме тръгнали — заяви троснато Луиза.
— Не се заплесвам. — Маги побърза да настигне придружителката си. — Просто разсъждавах каква карета ще имам аз самата един ден, когато стана най-прочутата красавица на сцената в Сан Франциско. Или не, може би в Ню Йорк… Чувала съм прекрасни неща за Ню Йорк!
— Съмнявам се, че изобщо знаеш къде се намира Ню Йорк.
— Знам, разбира се. Ню Йорк е на изток. Не съм чак толкова тъпа!
Продължиха да вървят, докато стигнаха до внушителна двуетажна тухлена къща с желязна ограда.
— Дали е тази? — почуди се Луиза.
— Номер шестстотин осемдесет и две… Тази трябва да е!
Стъпалата отвеждаха до обширна веранда. Изкусно подредена като пейзаж градина красеше основата й и обграждаше страните на къщата.
Маги си пое дълбоко въздух, отвори желязната порта, качи се по стъпалата и почука на голямата дъбова врата с прозорчета от скъпо цветно стъкло. Прошепна молитва към ангела хранител, който я спасяваше в премеждията на младостта й.
Ключалката изтрака и вратата се плъзна по грижливо смазаните панти. Появи се жена в черна рокля с колосана бяла престилка и сърдито изражение на лицето.
— Да?
— Идваме при господин Стоун — заяви Маги смело.
Жената огледа Маги и Луиза с неприкрито презрение.
— За кого да предам?
— Две негови познати, които желаят да разговарят по делови въпрос. — Маги се опитваше да гледа жената колкото е възможно по-отвисоко, но при положение че носът й стигаше едва до нейната ключица, това се оказа доста трудна задача.
Колосана като престилката си черната „гарга“ явно изобщо не се впечатли от погледа на Маги.
— Ще проверя дали господин Стоун си е у дома — отвърна тя.
— У дома си е… — Вратата се затвори пред лицето на Маги. Тя изсумтя. — Сигурно все още не е изтрезнял от миналата седмица. Мили боже! Не съм виждала друг човек, който да е толкова отвратителен, когато се напие!
— Говориш за един от най-добрите ни клиенти, момиче — смъмри я Луиза и пестеливо се усмихна.
— Въпреки това е отвратителен!
Вратата се отвори рязко. Появи се зачервеното лице на Арнолд Стоун.