— Маги?! По дяволите… Луиза, и ти ли си с нея? Какво правите тук, за бога?
Маги мразеше името, с което я наричаха всички, с изключение на Луиза. На Маги липсваше драматичността, необходима на артиста, за да бъде забелязан. Но точно сега тя нямаше намерение да спори с Арнолд по този въпрос. В ума й имаше много по-неотложни неща.
— Дойдохме да си поговорим…
Арнолд бързо въведе двете посетителки в къщата, колкото е възможно по-далече от входа.
— … по работа — завърши тя, докато той ги набутваше в една тъмна стая в другия край на вестибюла.
— Какво си мислите вие, дявол да ви вземе? Как може да идвате тук по този начин? — Той запали лампите. Меката светлина на газената лампа разкри тежко дъбово бюро, стенна библиотека с прашасали книги и огромна камина с мраморна полица. Над нея бяха окачени две пушки. — Та аз имам репутация! Не мога да си позволя две проститутки да почукат на вратата ми и да нахлуят в моя дом, сякаш специално съм ги поканил…
Луиза го измери със смразяващ поглед.
— Ние не сме проститутки, Арнолд, и ти много добре знаеш това. Неведнъж, се е налагало да те отпращам насила от моя салон, защото ри допускал тази грешка… Както Магдалена обясни, тя е дошла при теб по работа, а аз съм тук, за да я подкрепя.
Стоун хлъцна и от устата му се разнесоха алкохолни изпарения.
— Дължиш ми пет долара — напомни му Маги. — Измина седмица, откакто танцувах пред цяла стая твои приятелчета, а ти все още не си ми платил!
— Значи си дошла за петте скапани долара? — изръмжа Арнолд.
— Парите ми трябват. — Маги не се поддаде на уловката му. — Необходими са ми в момента. Имам си мои дела за уреждане, както можеш да предположиш.
— Казах ти, че ще ти платя следващия път, когато дойда в „Лейди, Лак“!
— Искам парите си сега, моля!
Лицето на Стоун потъмня от гняв. Той си наля уиски от бутилка, която извади от бюрото.
— Я каква безстрашна била малката Маги! Как си позволяваш да дойдеш в дома ми и да искаш парите си, мръсна кръчмарска танцьорке?
Маги даде воля на пламенния си темперамент.
— По-добре да съм кръчмарска танцьорка, отколкото лигав пияница, известен с това, че пребива курвите, когато се напие… или мошеник, който не плаща дълговете си!
— Ах, ти, малка мръснице! — Стоун гаврътна още една чаша. — Коя си ти, че ще ме наричаш с разни имена? Махай се от къщата ми, преди да съм те изхвърлил по задник!
— Няма да си тръгна, преди да ми дадеш парите!
— Ще си ги получиш тогава, когато аз реша да ти ги дам!
— Я престанете и двамата! — Луиза опита да се намеси в разговора, но гласът и потъна в дуета от крясъци, в който се развихряха буйните натури на Маги и Стоун.
В надвикването, което последва, Маги не отстъпваше на опонента си. Тя съзнаваше, че трябва да се примири със загубата и бързо да се оттегли. Арнолд Стоун беше пиян и съответно глух за каквито и да било разумни доводи. Но разумът нямаше нищо общо с причините, които я караха да продължава разпрата с него. „Мръсница“ и „проститутка“ бяха епитети, които винаги възпламеняваха нейния темперамент, а Арнолд Стоун ги употребяваше доста често. Маги щеше да му покаже, че умее да обижда не по-зле от най-долния мулетар в града и да е зла като бездомен пес в Денвър! Арнолд Стоун щеше да разбере, че не бива да се заяжда с Магдалена Монтоя, и при това нямаше да е първият мъж, получил такъв урок!
Луиза отново понечи да се намеси в разправията.
— Арнолд Стоун, съседите ти ще помислят, че тук убиват някого! Млъкни, Магдалена!… Разфучала си се като котка!
— Ти стой настрана! — предупредиха я двете воюващи страни.
— За последен път ти казвам да се махаш оттук — заплаши Стоун. — Щети платя, когато ми е кеф! Една евтина кръчмарска пачавра не може да се перчи в дома ми и да ми иска пари!
— Дай ми онова, което ми дължиш, и ще си отида, пиян подлецо!
— Някой трябва да те научи добре къде е мястото ти! Дявол да го вземе! Трябваше да го направя още първия път, когато пъхна задника си в лицето ми, а после взе да разправяш, че не бил за продан…
Той протегна ръце, за да я хване. Изненадана от внезапното му преминаване от думи към дела, Маги закъсня да отреагира! Месестите ръце на Стоун стиснаха врата й и го извиха.
— Пусни ме! — изхриптя тя. Изрита го в пищялите и заби коляно в слабините му.
Стоун изквича от болка, но продължи да я държи за гърлото, издишвайки срещу лицето и алкохолна воня. Устата му се разтвори и оголи пожълтелите му зъби. Зачервеното му лице лъщеше от пот. Той стисна гърлото на Маги още по-силно, без да обръща внимание на ноктите й, които се забиха в ръцете му.
Маги усети, че дробовете й ще се пръснат от болка. Зави й се свят. Едва дочуваше виковете на Луиза.