Тя не го беше забелязала в онази част от библиотеката, която не се виждаше.
Господин Камдън се беше навел над бюро на архитект, стиснал молив в едната ръка. Вдигна поглед към нея и се усмихна. Той беше единственият човек, когато познаваше тук, и близостта, дори бегла, намали чувството на паника, което я бе обхванало, откакто видя Дакота Билдинг.
— Как мина пътуването ви, госпожо Смайт?
Стаята беше по-малка от съседния хол, но източното изложение гарантираше много светлина. Той остави молива и посочи към двете кресла отстрани на прозореца.
— Пътувах добре, благодаря.
— Радвам се.
Той прокара ръка по брадичката си. Нямаше брада, което отначало я притесни, тъй като повечето мъже носеха дебели гъсти бакенбарди. Заради гладката му кожа й бе трудно да определи възрастта му. Средата на трийсетте, предположи тя.
Трепна от смущение. Мълчанието се беше проточило и създаде неловко чувство, докато го оглеждаше.
— Изработката на всичко вътре в сградата е много красива.
Той сви рамене, когато чу комплимента.
— Претрупано бих казал. Но е най-добре да свикна, защото тук ще бъде новият ми дом.
— Ще живеете тук, така ли? — Тя нямаше намерение да се издаде колко е шокирана, защото си представяше, че той би предпочел по-изискана част от града.
— В този апартамент. Госпожа Камдън може и да има недостатъци, но я уверих, че Дивият запад скоро ще бъде преобразен. Останалата част от мебелите, както и семейството ми, пристигат след два месеца, щом сградата е напълно готова. Не е хотел „Лангъм“, но ще се справя.
— Сигурна съм, че семейството ви много ще хареса апартамента, а за мен ще бъде истинска радост да се видя с децата ви при не чак толкова напрегнати обстоятелства. Надявам се, всички са добре.
— Да, благодаря.
Дотук с любезностите. Предстоеше й да научи много за сградата, преди да заработи.
— Колко апартамента ще бъдат отдадени под наем?
— Всички. Фицрой ще ви заведе на цялостна обиколка на сградата, но първо ще ви покажа плановете — той стана и я поведе към масата, опряна на една от стените, и разгърна няколко бели листа, докато не намери онова, което търсеше. — Това е четвъртият етаж. Намираме се тук.
Апартаментът беше огромен, с няколко спални, вестибюли, с камини, килери, стаи за прислугата и огромен хол.
Сара разгледа разположението на целия етаж.
— Струва ми се, че всеки апартамент има различно разположение.
— Първоначално господин Хардънбърг е бил предвидил по шест апартамента на етаж, всички приблизително с еднакви размери. Само че собственикът, господин Кларк, почина преди две години и строителният агент, за съжаление, позволи на обитателите да определят колко стаи искат. Не мога да ви опиша колко нощи съм прекарал, докато ги подредя като в огромен пъзел, но най-сетне успяхме. Изоставаме малко, а господин Дъглас ми диша във врата, но тук идва вашата роля.
Преди да успее да продължи, мъжки глас прозвуча откъм коридора.
— Тук сме, отзад, господин Дъглас — господин Камдън се усмихна на Сара. — Шефът ви пристигна.
На нея й се искаше господин Камдън да й бъде шеф и щом видя мъжа, който влезе в стаята, мнението й се затвърди. Той беше едър, със синьо-черна коса. Свали шапката си, когато видя Сара, и тя веднага забеляза петното от боя за коса по вътрешния ръб на шапката.
— Господин Дъглас, позволете да ви представя госпожа Смайт. Вчера пристигна от Англия.
Господин Дъглас я огледа също като търговец на коне, който оценява кобила, която не отговаря на очакванията му.
— Така, госпожо Смайт. Не ни остава много време, цари хаос, както виждате. Налага се бързо да се приспособим.
— С удоволствие ще направя всичко необходимо — отвърна Сара. — Ще ми бъде от помощ, разбира се, ако ми кажете колко прислужници са били наети и кога ще дойдат.
От мига, в който се събуди, умът й работеше над въпроса как да събере екип от момичета, които да почистят, да изметат стърготините и да лъснат махагона до блясък.
— В момента имаме малък проблем.
Тя се постара да го погледне право в очите и се подпря с една ръка на масата.
— Проблем ли? — Ако той си беше променил мнението, тя нямаше къде да отиде. Той или господин Камдън щеше да плати пътуването до дома? Щяха ли да я вземат отново в „Лангъм“?
— Недейте да пребледнявате. Положението не е чак толкова зле — господин Дъглас дишаше тежко, все едно беше тичал през целия път. Имаше румени бузи, а устните му бяха като на херувим или на бебе. — Мъжът, когото наехме да поеме мениджмънта на сградата, не може да започне работа. Майка му е болна и той замина за Сейнт Луис да се грижи за нея. Затова искам вие да станете лейди мениджър. С вашата квалификация от „Лангъм“ в Лондон, предполагаме, че ще се справите добре.