— Какво е всичко това?
— Сметки, молби от наематели, все разни такива. Мениджърът трябваше да дойде преди седмица, затова сме поизостанали.
Фицрой вдигна пликовете от пода и ги постави внимателна върху една от по-малките купчинки.
— Господин Камдън спомена ли за срещата с персонала?
— Не.
— Добре — той погледна часовника си. — Скоро ще пристигне целият персонал й след час ще се видим в трапезарията, за да получим заповеди.
— Господин Дъглас ли ще води събранието?
— Господин Дъглас ли? — Фицрой я погледна недоумяващо. — Не, госпожо Смайт. Вие ще го водите. Вие сте шефът.
* * *
През следващите трийсет минути тя рови в купищата хартия, разпредели ги на фактури, молби от наематели, уведомления от продавачи и други. Нищо тук не говореше добре за организацията на сградата, която господин Дъглас й беше възложил да управлява, а й беше поверил задължения, без да уточни какво точно се очаква от нея. Съмняваше се, че той има представа. Всички започваха от нула с тази глупост за жилищен блок, който щеше да се управлява като хотел. Доколкото тя успяваше да прецени, работата й като лейди мениджър бе да не позволи Дакота Билдинг да затъне. Беше й напълно непонятно как точно щеше да го постигне, но сигурно така бе и за господин Дъглас, който бе зает със своите си крайни срокове и задължения.
Тя знаеше как да ръководи камериерки, нищо повече. Добре, може би малко повече, тъй като господи Бърмингам в „Лангъм“ й беше възлагал допълнителни задачи през годините. Най-вече онези, които му бяха неприятни, например да наема и уволнява хора от персонала и да се справя с по-капризните гости.
Там бе успяла да се издигне до поста икономка, така че защо да не се възползва от тукашното предложение?
Защото можеше да се провали с гръм и трясък и да се наложи да се върне във Фишбърн с подвита опашка, както очакваше майка й.
Момиче със светлоруса коса надникна от коридора:
— Госпожо Смайт?
Сара кимна:
— Заповядайте.
Момичето влезе, последвано от слаба, жилава жена. Бяха много различни. По-младата беше пухкава, закръглена, с бледи лунички, пръснати по носа и бузите. Изражението й издаваше, че е любопитна и нетърпелива, също като момиченце, което е влязло в сладкарница. Устата на по-възрастната беше извита надолу, семплата й сива рокля не й отиваше никак и придаваше на кожата й сивкав оттенък.
— Аз съм Дейзи Кавано, вашата асистентка — представи се момичето. — Това е госпожа Хейнс, тя също ви е асистентка.
Сара се изправи.
— За мен е удоволствие да се запозная и с двете. Заповядайте, седнете — тя посочи двата стола. — Все още не съм намерила списъка с персонала. Бихте ли ми казали нещо за себе си и какво включват задълженията ви?
Може би така щеше да разбере какви са част от нейните задължения.
Дейзи се наведе напред.
— Казано ми е да правя всичко, за да ви помагам. Предполагам, че първата ми задача ще бъде да открия списъка с персонала.
Тя веднага хареса момичето.
— Преди това — Дейзи наклони глава на една страна — работех в хотел „Космополитън“, бях асистентка на мениджъра.
— Това е съвсем различно нещо — устата на госпожа Хейнс почти не се движеше, докато говореше, сякаш имаше проблем със зъбите. — През последните три години работех в клуб „Хюя бърт Хоум“ и мога да ви уверя, че мениджмънтът на един жилищен блок включва много повече работа. В моите задължения влиза да посрещам гостите и да звъня на собствениците, за да получа разрешение за посещение, както беше и там. Наречете ме портиерка, ако искате, ще трябва да разкарвам простолюдието. Разпределителното табло ще е моето царство.
— И двете ли ще живеете тук, в Дакота?
Госпожа Хейнс кимна.
— Нанасяме се днес, на деветия етаж.
— Да, стаите ни са една до друга — заяви доволно Дейзи.
Госпожа Хейнс не скри разочарованието си от този факт. Бе почти невероятно двете жени да станат близки приятелки, но с малко късмет щяха да се научат да работят заедно.
Звънецът на входната врата звънна и госпожа Хейнс скочи!
— Бих искала да се заема със задълженията си, стига да нямате нищо против.
Сара ги освободи, но Дейзи се обърна от вратата.
— Госпожо Смайт, истина ли е, че идвате от Лондон?
— Да.
— Много е далече.
— Наистина е далече.
— Не ми е приятно да клюкарствам, но госпожа Хейнс ми каза, че е мислела, че тя ще получа поста ви, когато се освободи. Може да имате проблеми с нея.