— Трябваше да дойда да те видя. Много се извинявам. Знаеш, че исках.
— Моля те, не ми трябваха никакви посетители. Трябваше да работя над себе си — още от жаргона на дванайсетте стъпки. Странно как понякога това е единственият начин да обясниш.
— Радвам се, че го направи. Разбрах, че Тристан е платил сумата, нали?
— Точно така — тя трепна, когато си припомни разговора от сутринта.
— Първо важните неща. Разкажи ми за Силвър Хил. Запозна ли се с някоя известна личност?
— Лайза беше там. Прекрасна жена, но аз, разбира се, не мога да кажа нищо за това.
Тези думи свършиха работа. Мелинда я погледна със страхопочитание и замълча.
Трябва да казва същото, когато някой друг я попиташе.
Сервитьорът наля вода и Бейли изгълта половината чаша.
— Къса ми се сърцето, като знам какво си преживяла — очите на Мелинда се напълниха със сълзи. — Трябваше да съм до теб, както ти си била винаги до мен. Помниш ли как ме изкара от „Рокси“ точно преди ченгетата да нахлуят?
— Да, „Рокси“. Едно от многото измъквания на косъм.
Сервитьорът се върна и им подаде две менюта. Мелинда дори не погледна своето. Не откъсваше очи от Бейли.
— Сприятели ли се с някого в рехабилитационния център?
— Не. Не бяха мой тип. Куп наркомани и пияници.
Големите сини очи на Мелинда станаха още по-големи.
— Не се шегувай. Знам, че ти е било трудно.
При тази проява на съчувствие от страна на Мелинда Бейли се размърда с неудобство.
— Най-лошото е, че не помня много от нощта на падението.
Мелинда прихна.
— Беше се развилняла, не мога да го отрека.
— Ти беше ли там?
Бейли не помнеше почти нищо от онази вечер. Знаеше, че е изпила няколко чаши шампанско и е смъркала малко кока в една от гостните на „Плаза“. Празнуваха рождения ден на Тристан. Щяха да отидат в „Оук Рум“ за мартини, а след това да се повеселят в клуб „Лаймлайт“, някогашна църква от XVIII век, където семейства от висшето общество като Астър и Вандърбилт са ходели да се молят.
— Аха. Натъкнахме се на вас в „Оук Рум“. Двамата с Тони казахме здрасти, но ти вече не беше на себе си.
Проблесна блед спомен как имитира английския акцент на Тони. Никак не харесваше последното гадже на Мелинда. Той беше от онези, които винаги познават някого, който познава някой друг и обичаха да правят впечатление с това колко много връзки имат.
Бейли направи гримаса.
— Държах се гадничко онази вечер. Защо обидих най-видната клиентка на Тристан?
— Защото тя си го заслужаваше! Беше напълно права за апартамента на дъщеря й. Това семейство няма абсолютно никаква класа.
— За бога, та тя искаше в хола й да има въртяща се маса.
— Преди няколко седмица бях на едно парти. Ужасно! Не можеш да си купиш вкус.
Сервитьорът се върна.
— Да ви донеса ли нещо за пиене?
Бейли си поръча леден чай, а Мелинда се поколеба за момент, преди да поръча същото.
— Не е нужно да избягваш алкохола заради мен — подхвърля Бейли. — Пийни си, ако искаш.
— В такъв случай водка с лед. По-късно с Тони ще ходим в „Ейриа“, затова ще го давам бавно.
— Още ли сте заедно е Тони? — Двамата излизаха вече от година.
— И още как. Струва ми се, че надушвам сватба. Какво ще кажеш за един нов братовчед?
— Щом те прави щастлива, аз съм „за“. Дори ще ви гледам децата, когато започнете да добавяте издънки към семейното дърво.
Мелинда се изкиска.
— Май ще трябва да създам поне едно отроче заради наследството на семейство Камдън. Едва ли Манвъл ще се размножи скоро. Прекалено влюбен е в противните си провинциални хора на изкуството.
Бейли перна въображаеми трохи от масата.
— Може пък да си намери някое мило момиче в Алабама да се задоми.
— Няма да го спра — намигна Мелинда. — Няма да бъда обезнаследена, ако Манвъл се сдобие с наследник. Двамата с него получаваме равни дялове в деня, в който навършим трийсет. Остава само месец. Кефче, братовчедке!
Мелинда можеше да разиграва картата със семейството колкото си искаше, но двете с Бейли не бяха истински роднини. Не и кръвни роднини. Мелинда и Манвъл бяха истинските наследници на парите на семейство Камдън, съсобственици на апартамента в Дакота. Бейли беше чужд елемент. Фалшива Камдън, чийто дядо бе получил името на семейството, но не и рождено право, когато е бил взет като бебе.
— Ние не сме истински братовчедки, братовчедке.
— Стига глупости. Дядовците ни са били отгледани заедно, като братя. Това, поне за мен, ни прави братовчедки — Мелинда отпи от напитката. — Пия за това.