Бейли преглътна. При мисълта да боядиса висококачественото дърво и да свали лампериите, й призля.
— А?
— Знам, че си без думи, нали? — Мелинда разлисти към края на папката, където в джобове бяха пъхнати снимки на мебели. — Нали ще успееш да осигуриш намаления?
— Разбира се — Бейли заразглежда. Позлатени столове за хола, кресла в леопардова кожа, стъклена маса за кафе. Дори не знаеше откъде да започне. В Малибу може би щеше да се получи, но тук, в Дакота Билдинг, бе направо неприлично.
Тя затвори папката.
— Сигурна ли си? В този апартамент има толкова много история. Семейството ти, наследството на Тиодор Камдън. Струва ми се драстично.
— Така ми е писнало да чувам за Тиодор Камдън това, онова. Случило се е преди сто години. Той е мъртъв. Времената се менят. Всички в сградата правят същото — Мелинда изсумтя. — Е, не всички. Има разни дъртофелници, които не променят нищичко. Но тук живеят известни личности, музиканти, хора на изкуството, актьори. Навсякъде има губери и бели стени, неръждаема стомана. Ти би трябвало да знаеш.
Бейли направи бърза сметка. Разполагаше с достатъчно пари в банката, за да покрие основни разходи, и ако останеше тук по време на ремонта и получеше тлъстия чек, щеше да е добре. Така щеше да успее да си поеме дъх и да обмисли следващата си стъпка. Може би щеше да разполага с достатъчно, за да открие своя дизайнерска фирма.
Може пък Мелинда да е права. Апартаментът беше тъжен, миришеше на старо, на смес от сапун за пране и застояла розова вода.
— Ще се заема с ремонта ти и накрая ще празнуваме, още повече че парите от фонда ще станат твои по времето, когато ще положа началото на „Бейли Камдън дизайн“ — тя подаде ръка.
Мелинда я стисна и извика радостно.
— Аз съм първият ти официален клиент. Да не ме забравиш, когато станеш звезда.
— Ще се постарая.
Седма глава
Ню Йорк Сити, септември 1884 г.
Два дена по-късно Сара не беше спала повече от няколко часа на нощ. Всеки път, когато се опиташе да се отпусне, списъкът с онова, което трябваше да се свърши, нахлуваше в ума й също като влак беглец, който отказваше да спре, за да качи пътниците. За щастие, тя успя да използва методите от „Лангъм“ и да приложи повечето към Дакота, изготви графиците за работа и запомни важните подробности като тези, че госпожа Ноблок има не един, а двама икономи, които щяха да дойдат с нея, а семейство Пътнам обичат да канят гости и роялът им щеше да бъде доставен след седмица.
Уреди редовните доставки от въглища и дърва да започнат през последната седмица на октомври, и отиде на посещение до конюшните, на няколко улици, и се представи на главния коняр. Коридорите бяха почистени и застлани с пътеки, които приглушаваха стъпките, и сградата вече нямаше вид на институция, започваше да прилича на дом. Поне така се надяваше.
Почти не виждаше господин Дъглас, което я устройваше, тъй като безпокойството му единствено подсилваше нейното. На няколко пъти се сблъска с господин Камдън, размениха си любезности, тя се постара да се покаже спокойна, овладяла всичко, и потисна чувството на неловкост, което засядаше в гърлото й. С Дейзи се работеше разкошно. С госпожа Хейнс не беше така, но това се очакваше. Сара бе сигурна, че от госпожа Хейнс ще излезе чудесен портиер за обитателите, а мърлявото простолюдие нямаше да има достъп до замъка им в небето.
След като обядва набързо в стаята за персонала до кухнята, Сара се отправи към офиса си, където едра жена бе застанала на рецепцията, раменете й бяха загърнати в хермелионова кожа, а от нея лъхаше нетърпение.
— С какво мога да ви услужа? — попита Сара.
— Надявам се да можете. Стоя и чакам от няколко минути и няма кой да ми обърне внимание.
— Моля да ме извините.
Госпожа Хейнс, която трябваше да бъде зад бюрото, не се мяркаше. Сара пристъпи напред.
— Аз съм госпожа Смайт, лейди мениджър. Слушам ви.
Жената изсумтя.
— Дошла съм за среща с господин Хардънбърг. Имаме уговорка да ми покаже апартамента ми.
— Разбира се. Бихте ли ми казали името си?
— Госпожа Хорас Пътнам.
Апартамент 63. Господин Пътнам, адвокат, и съпругата му. Бяха си поръчали един от големите апартаменти в сградата, който включваше петнайсет стаи, включително хол с двойна камина и полилеи „Бакара“.