— Най-добре да си вървите.
— Така ли?
Подигравателният му глас й напомни за господин Ейнсуърт от времето, когато чиракуваше при шивачката. Това беше човек, който обичаше да налага силата си. Също като господин Бърмингам, който отправяше мръснишки погледи към младите камериерки в хотел „Лангъм“. Сега обаче Дакота Билдинг беше нейното царство, нейна отговорност и мисълта, че този мъж се разхожда наперен като паун, сякаш притежава сградата, я вбеси.
Заряд електричество премина през Сара. Без да мисли, тя вдигна машата над главата си и нададе писък, който проехтя по коридора и прониза собствените й уши. Драматичната промяна от разтреперана от страх жена до пищяща луда даде резултат. Мъжът хукна на мига, драсна по коридора и зави зад ъгъла. Машата падна с трясък и остави бял отпечатък върху наскоро полирания под.
Госпожа Хейнс и Сара заситниха към ъгъла. Вратата на Дейзи беше оставена открехната и отначало им се стори, че стаята е празна. Накрая момичето се подаде разплакано иззад леглото.
Спомени нахлуха в главата на Сара. Мъжът на шивачката отначало се усмихваше толкова мило. Минаваше покрай нея и отриваше ръка в кръста й, жест, чието значение е трудно да определиш. Той се гордееше с работата й, с онова, което тя щеше да постигне зад шевната машина, спомни си колко прекрасно се чувстваше, когато чуваше комплиментите му, докато съпругата му беше толкова кисела и студена. Тогава беше младо, изпълнено с надежди момиче като Дейзи.
— Добре ли си, Дейзи?
Дейзи не отговори веднага, а големите й очи се напълниха със сълзи.
— Да, госпожо Смайт. Бях в стаята си и той влезе и… — тя замълча.
Сара стисна госпожа Хейнс и Дейзи за ръцете и ги отведе в собствената си стая, след това заключи вратата. Заедно вдигнаха бюрото и подпряха с него вратата. Тя грабна кърпичка и седна до момичето на леглото.
— Така, вземи.
— Каза, че се бил изгубил, но след това се пъхна при мен — гласът на Дейзи потреперваше от страх.
— Така, сега сме в безопасност — Сара погледна към госпожа Хейнс, чието лице беше бледо на светлината от лампата. — Ще останем заедно до сутринта. Той не може да излезе през вратата, защото Фицрой е заключил, значи, ще бъде открит, когато портиерът се върне.
Тя отиде до прозореца с надеждата да види господин Камдън и да го повика на помощ, но навън цареше мрак.
— Ще обсъдя проблема с господин Камдън още утре сутринта и ще се погрижа подобно нещо да не се случва отново — дано господин Камдън спи на заключена врата.
— Ще се почувствам по-добре, когато останалите обитатели се нанесат — призна Дейзи.
— Каквото и да става, ще заключвате вратата си и няма да отваряте, ако чуете непознати гласове — скара се госпожа Хейнс.
Това беше неприемливо.
— Горкото момиче е преживяло достатъчно — заяви Сара. — Да я оставим на мира — не знаеше как да зададе въпроса, който я измъчваше. — Той колко време остана в стаята ти?
— Не повече от минута. Борих се, доколкото можах.
— Ти си истински герой.
Госпожа Хейнс се настани на високия стол до стената.
— Не бива да ни оставят тук без защита — заяви тя. — Можеше да ни убие и трите. Все още може.
Тя беше права, но Сара не отговори. Дейзи легна на леглото на Сара и отпусна глава в скута й.
— Горкото момиче — Сара я погали по косата. — Сега сме до теб.
Сара и госпожа Хейнс останаха будни, вслушваха се в тихото дишане на заспалата Дейзи и напрягаха слух за стъпки чак до настъпването на утрото.
* * *
Когато чуха скърцането на портата, Сара и госпожа Хейнс внимателно събудиха Дейзи. Сара ги поведе надолу, където Фицрой бе застанал на вратата, докато работниците влизаха във вътрешния двор, подмятаха шеги и си подвикваха.
— Тук има непознат мъж — заяви Сара. Фицрой присви загрижено очи, когато тя разказа за среднощната случка.
Портиерът веднага заключи портата. Извика бригадира, за да провери хората си, след това помоли жените да изчакат на рецепцията, докато претърсят. Повикаха господин Камдън и той започна да разпитва разплаканата Дейзи внимателно и спокойно, не спря да я гали по рамото, докато не приключи с въпросите. Вниманието му едва не накара Сара да избухне в сълзи. Де да имаше човек, който да направи същото за нея след сблъсъка й е господин Ейнсуърт.
Фицрой се втурна задъхан през вратата.
— Прозорец на един от източните апартаменти на първия етаж е бил разбит отвън. Оттам е излязъл. Кълна се, че с госпожа Хейнс проверихме работниците в края на вчерашния ден.
Госпожа Хейнс кимна, но не каза нищо.
— Уверявам ви, че няма да позволим подобно нещо да се случи отново — обърна се господин Камдън към Дейзи. — Фицрой, погрижи се прозорецът да бъде поправен още днес сутринта и ще намерим нощни пазачи. Няма смисъл да чакаме официалното откриване.