— Не, няма начин. Но аз ще намеря нещо максимално близо до тях. Или ще нарисувам стените сама.
Донякъде се шегуваше, но той, изглежда, прие казаното сериозно и кимна с глава.
— Разбирам, че познавате добре Мелинда.
— Да. Роднини сме. Далечни — май така беше най-добре да представи нещата.
Той огледа стаята, сякаш се опитваше да запомни всичко, след това се обърна към нея.
— Пие ми се кафе. Вие искате ли?
Бейли кимна и последва Кенет към кухнята.
Доколкото успя да прецени, тук имаше малка спалня, хол и кухня от другата страна на трапезарията. Всички детайли от периода на строежа бяха непокътнати, от черешовите подове до камината, която блестеше, сякаш опакована в лед. По кухненските плотове той беше подредил десетина пъстри буркана за сладки.
— Домът ви е прекрасен — възкликна тя. — Очевидно добре се грижите за него.
— За разлика от Мелинда на горния етаж, която разбива всичко, ако мога да съдя по трясъците.
— Не разбива. Е, може би. Но е част от новия вид на жилището.
Кенет й наля чаша кафе и още една за себе си.
— Захар, сметана?
— Нито едното, нито другото. Днес ще ми трябва чисто.
— Сигурно. Вижте, знам, че звуча като стар мърморко, но Мелинда не е по-различна от останалите от новото поколение, поне от повечето. Не проявява никакво уважение към историята на сградата.
— Трябва да се съглася.
— Вие сте младо момиче, какво знаете за историята?
— Знам, че са наричали сградата Дакота, защото е била далече от останалата част на Ню Йорк по онова време.
— И грешите — по лицето му се разля хитра усмивка.
— Не е ли вярно?
— Съвсем не. Собственикът Едуард Кларк бил влюбен в Американския запад и се надявал да кръсти всичко на Запада, включително авенюта, новопридобити територии и щати. За щастие, не се получило, така че вместо ужасното Айдахо Плейс сега имаме Уест Енд Авеню. Историята, за която говорите, е била спомената мимоходом по време на пресобиколка по повод на петнайсетата годишнина на сградата като най-обикновено предположение и така заживяла свой живот.
Красноречието и знанията му я очароваха.
— Ще запомня. Знам обаче, че прадядото на Мелинда е помогнал с дизайна и строежа на сградата. Все се питам какво ли би казал за плановете й да ремонтира — тя отпи глътка кафе — силно и ароматно. — Откога живеете тук?
— Дойдох да работя тук в края на трийсетте.
— Работили сте тук?
— Като иконом. Точно преди войната. След това започнаха да допускат хората на изкуството. Лорън Бокъл, Ленард Бърнстейн, Роузмари Клуни. Беше забавно място, въпреки че досадните стари охранители много се сърдеха, че организираме партита и си прекарваме славно. Буквално.
— Сигурно е било прекрасно.
Той сви рамене.
— Не бих го представил чак така. Може и да притежавам този апартамент, но това не означава, че мястото ми е тук. А, трима или четирима от старите икономи и бавачки бяха настанени в студиата на деветия етаж, след като вече не можеха да работят. Аз обаче извадих късмет. Добрият ми шеф Оскар — всички, разбира се, знаеха, че сме любовници, но никой не споменаваше този факт — ми остави този апартамент в завещанието си. Изцяло мой е, така че мога да умра спокоен, само дето София Камдън ме подминаваше с презрение всеки път, когато се видехме във вътрешния двор. И фактът, че банята ми е съсипана.
Бейли можеше да си представи гнева на майката на Мелинда и на някои от другите дългогодишни обитатели при мисълта, че слуга ще им бъде съсед. Заел е цял апартамент, все едно им е равен.
— Обещавам да ви я направя като нова. Или като старата — при тези думи той й се усмихна. Кафето я караше да чувства приятна тръпка. Да се събудиш и да изпиеш чаша силно кафе, беше по-хубаво от който и да било наркотик от онези, които бе пробвала през изминалото десетилетие. — Сигурно сте видели много промени, докато сте били тук.
— Повече, отколкото можете да си представите. Тук имаше трапезария за обитателите, беше на партера, въпреки че храната не беше чак толкова хубава след войната и накрая я затвориха. По това време шивачът се беше изнесъл, както и перачките и камериерките. Никой не оценяваше, че това е било специално място. Спомням си, че през шейсетте, преди всичко да се съсипе, можеше да наемеш апартамент със седемнайсет стаи, шест бани и осем работещи камини за шестстотин и петдесет кинта на месец.
Половин час по-късно водопроводчикът — набит тих човек със силно изразен полски акцент — пристигна. Докосна тавана и поклати глава.