— Ще ми трябват два дена.
Кенет въздъхна.
— Дотогава ще се мия в слугинската баня.
Бейли отпусна ръка върху неговата.
— Благодаря ти, че проявяваш такова разбиране. Когато всичко се оправи, ще накарам строителя да дойде и ще обсъдим замазката и тапетите.
— Разчитам да намериш най-близките тапети до тези.
— Както кажеш. С удоволствие — Бейли знаеше точно към кой продавач в „Ди енд Ди Билдинг“ да се обърне, тъй като оттам се снабдяваха всички дизайнери в града.
— Междувременно искам да видя апартамента на Мелинда, за да разбера колко точно история съсипвате.
На горния етаж Кенет прокарваше пръсти по дървените кисти също като любовник, докато Бейли го водеше от стая в стая.
— Майсторската изработка все още ме поразява.
— Мелинда иска нещо изчистено, което означава, че всичко това ще бъде махнато.
— Нали знаеш, че можеш да го запазиш.
Тези думи привлякоха вниманието й.
— Как?
— Можеш да го оставиш на склад в мазето. Там се пазят оригиналните асансьори, много гипсови форми и полици от камини. Каквото се сетиш. После, след трийсет години, когато кихалото се отклони в обратната посока и хората започнат да ценят традиционния вид, новите собственици ще могат да върнат подмененото.
— Много се радвам да го чуя. Така не се чувствам като разрушител, тръгнал да громи всичко по пътя си. Ще говоря с иконома и ще го уредя.
— Да, трябва да поговориш с Ренцо. Той е и част от мафията Дакота Билдинг. Баща му е бил иконом тук почти цял живот, докато не почина.
— Все още не се познавам с Ренцо. Мелинда, струва ми се, се опитва да го избягва.
— Понякога е раздразнителен. Ще трябва да се подготвиш за битка.
— Защо?
Кенет сви рамене.
— Напоследък имаше доста неприятни й като казвам „неприятни“, имам предвид противни ремонти, а и той се отнася с недоверие към непознати.
Тя беше обречена.
— Ще пипам с кадифени ръкавици.
Прекъсна ги чукане на вратата.
Икономът Ренцо беше пристигнал.
Той огледа Бейли, което се оказа твърде неприятно преживяване. Не я оглеждаше, както мъж оглежда жена, а все едно беше извънземно от Плутон.
— Чух, че сте спукали тръба — беше към трийсетте. Типичното италианско име не отиваше на сивите очи и светлата коса, която стигаше до раменете му. Хипарският вид отдавна беше излязъл от мода, но той, изглежда, бе пропуснал тази новина.
Бейли подаде ръка.
— Добро утро, не се познаваме. Аз съм Бейли Камдън.
Той подаде покрита с прах ръка, с длан обърната нагоре. Тя отдръпна своята.
— Бях в апартамента на Кенет, чистих тавана.
— Много си мил — Кенет пристъпи зад Бейли. — Двамата с Бейли тъкмо обсъждахме чудесните тапети, които ще сложи, за да смени съсипаните.
— Онези в апартамента ти са от 20-те години на XX век. Не знам как смята да намери същите.
Какъв кретен! Тя беше постигнала най-доброто в неприятната ситуация, а той отново създаваше проблеми.
— Ще се погрижа за Кенет и ще се постарая банята да бъде напълно възстановена. Вече му го казах — не се сдържа тя. — В момента май вие сте по-разстроен от него.
— Разстроен съм, ако работниците ви смятат така да продължат с ремонта. С „козметичния“ ремонт.
— Точно така. Нова съм, така че изчакайте да наваксам, но съм сигурна, че миналата седмица са подали молба за промените в министерството на строителните работи и архитектурата. Течът можеше да се случи, независимо дали имаше ремонт, или не. Все пак сградата е на над сто години.
Той наклони глава на една страна.
— Къде е Уонда?
— Моята фирма пое нещата. Аз съм новият представител на собственика.
— Знае ли мениджмънтът на сградата?
— Тъй като поех работата вчера, не. Но ще им позвъня днес и ще им съобщя цялата информация.
Кенет докосна леко Ренцо по ръката.
— Тя е добро момиче, Ренцо. Не бъди лош с нея. Виж, покажи й склада долу, за да може да спаси нещичко от ремонта. Тя е на наша страна, ще видиш.
— Добре. Ще бъда в офиса си след час — Ренцо огледа отново Бейли. — Кажете на работниците си да запазят всичко, което могат.
В уречения час Бейли се качи в асансьора. Най-долното ниво на Дакота Билдинг беше светло, с добре осветени коридори и прясно боядисани стени. По-голямата част от мястото точно под двора беше открито пространство, като се изключи офисът от едната страна с огромен стъклен прозорец. Тя почука на вратата.
— Влез.
Стаята беше пълна с вестници, зелени шкафове за папки и кашони, но Ренцо седеше зад огромно антично бюро, ако можеше да съди по вида му, направено от абанос и бряст. Ярката флуоресцентна светлина подчертаваше на колко неуместно място е поставено, също като сапфир на колие от миди. На отсрещната стена имаше дъбов шкаф, вратичките му бяха широко отворени, а вътре се виждаха инструменти във всякакви размери и форма, малки, големи чекмеджета, ниши и полици. Истински шедьовър на дизайна и удобството, в който всичко си беше на мястото. Този мъж очевидно държеше на инструментите си.