Щеше да го спечели с ласкателства.
— Много красиво бюро.
Той сви рамене.
— Щастлива придобивка от бивш обитател.
— Ами шкафът? Вие ли сте го правили?
— Баща ми.
— Невероятен е. И вие ли се занимавате с дърводелство?
— Преди, но напоследък нямам време — той изглеждаше раздразнен. Беше прекалила.
Бейли си каза, че трябва да накара Мелинда да й даде сто долара, за да му ги бутне, когато го види следващия път, като начин да смаже колелата. Такава беше цената да въртиш бизнес в Манхатън. Дотогава трябваше да стъпва на пръсти.
— Щяхте да ми показвате складовото помещение за апартамента.
Той стана и грабна огромна връзка ключове от бюрото.
— Последвайте ме.
Тръгнаха по коридор с врати от двете страни на всеки метър и половина, също като в затвор. Ренцо спря пред вратата с надпис 45 и намери ключа. Отключи и я отвори. На тавана имаше гола крушка. Той дръпна веригата.
Беше празно, само купчина прашни плочи бяха струпани в един ъгъл.
Бейли поклати глава.
— Няма да мога да съхраня всичко тук. Няма да се побере. Мелинда маха и полиците от камините, и гипсовите тавани. Всичко.
— Защо?
Тя не бе готова за подобен въпрос.
— Защото има кофти вкус.
— А вашият добър ли е?
Бейли не беше обърнала внимание колко близо един до друг са застанали. От него лъхаше на дървени стърготини и смазка. Колкото и да беше изненадващо, комбинацията не беше лоша. Би я пуснала на пазара като „Мъжки аромат“, парфюм. Тази мисъл я накара да се усмихне.
Ренцо потри чело с дланта си. Вените на ръцете му бяха дебели, в бледопурпурно.
— Онова, което става, изобщо не е смешно. Новите собственици на петия етаж изхвърлиха всичко, преди да успея да ги спра.
— Чух, че сте успели да запазите оригиналните асансьори. Много бих искала да ги видя.
— Три от тях бяха взети от собственици. Един бе превърнат в ниша за сядане, друг комбинира два и направи бар.
— Това е нестандартно мислене. Ами четвъртият?
— Няма го. Изчезна.
— Как е възможно да изчезне асансьор?
— Не съм сигурен. Случило се е по времето на баща ми. Предполагам, че някой от работниците се е усетил колко е ценен, и го е задигнал. Само че виновен няма.
Силен шум се разнесе из мазето, също като земетресение. Бейли вдигна уплашено поглед.
— Просто метрото. Въпреки че понякога нощем чувам писъци.
Той се опитваше да я уплаши.
Бейли сви рамене.
— Предполагам, че на такова място има много призраци, толкова много трагедия е скрита между тези стени.
— Не обсъждаме тези въпроси. Не и с аутсайдери.
— Аз не съм точно аутсайдер. Дядо ми е отгледан тук, той е бил храненик на Тиодор Камдън. Ето ви още една трагедия. Поредното убийство. Сякаш сградата е прокълната.
— Нямате представа какви ги приказвате.
Той сякаш се канеше да я заключи в склада и да я остави там. Беше казала на Кенет, че ще успее да се справи с този човек с кадифени ръкавици. Въпреки че той не заслужаваше. На това му се вика остър камък.
— Извинявайте. Не исках да прекалявам — тя излезе от тясното помещение. — Има ли друго място, на което можем да сложим всичко?
Той я поведе към друга заключена врата. Тя бе напълно дезориентирана и вече не беше сигурна от коя страна на сградата се намират. Стаята беше вътрешна, прозорци нямаше. Той запали лампата и тя притаи дъх. Вътре беше истинска изложба на великолепни остатъци от Дакота Билдинг: четири вани с крачета, гипсови отливки като дантели, полици над камини, первази на дюшемета, десетки масивни плъзгащи се махагонови врати. Тя опипваше с поглед вещ след вещ, някои в чудесно състояние, други наранени и издраскани. Стар полилей беше поставен върху очукано старо пиано, три сандъка бяха натрупани в далечен ъгъл.
— Толкова е тъжно. Като страната на забравените играчки.
— Поне знаем, че тук са в безопасност — той посочи сандъците. — Можете да накарате работниците да ги преместят в нишата, за да има повече място. Но ще трябва да наглеждате вашите хора, когато влизат и излизат. Не искам да изчезне нещо.
— Ще се погрижа всичко да мине безпрепятствено.
— Както одеве у Кенет ли?
Беше й писнало от заядливостта му.
— Знаете не по-зле от мен, че стават подобни неща, когато се правят ремонти в Ню Йорк Сити, случва се нещо да се развали. Предложих да оправя нещата и честно казано, не съм сигурна какво друго очаквате да направя. Не мога да променя вкуса на клиентката си. Това ми е работата, така си изкарвам парите.