— Смея да твърдя, че идеята за коктейли преди обяда много ми допада — обърна се госпожа Стейнуей към господин Камдън. — Това редовно ли ще се случва?
— Ако ви е приятно, госпожо Стейнуей, разбира се — всички следи от раздразнението, което господин Камдън изпитваше към Сара, изчезнаха, когато се поклони ниско.
Мъж с гъсти мустаци пристъпи към тях.
— Държа да подчертая, че като членове на ПСДБ, това е възхитителен начин да започнем съвместния си живот.
Останалите от групата зяпнаха при това невъзпитано прекъсване, но Сара заговори:
— Господин Тейтъм, какви приятни думи! Първите семейства в Дакота Билдинг, нали така?
— Баш така!
Нямаше значение, че той използваше същите думи в кореспонденцията си със Сара, в която ежеседмично разпитваше за размера и броя на баните в апартамента.
— Капитане, за нас е чест, че сте на борда.
Групичката поведе разговор и господин Камдън дръпна Сара настрани.
— Капитане ли? — прошепна той.
— Господин Тейтъм е председател на нюйоркския яхтклуб. Откакто пристигнах, буквално поглъщам написаното в светските колонки.
— Умно момиче.
След като и последната капка шампанско беше изпита, господин Камдън поведе групата на обиколка из общите помещения на партера, мазето с местата за услуги, а след това се насочиха към градината на покрива, откъдето ясният ден предлагаше гледка на трийсет километра във всички посоки.
Най-сетне хората от групата се пръснаха по апартаментите си, дамите пристъпваха с леко полюшване, а мъжете си подсвирваха.
Дакота Билдинг бе официално открита.
Единадесета глава
Ню Йорк Сити, октомври 1884 г.
Вятърът заплашваше да я отнесе, но Сара стоеше уверено на покрива на Дакота Билдинг и се държеше за металния парапет. Денят на откриването беше успешен благодарение на шампанското. Всъщност алкохолът смаза повечето от гърлата на обитателите; помогна за преобразяването на сграда, в която все още се извършваха довършителни строителни работи. Тя приключи деня със среща с персонала на обитателите, увери се, че са наясно къде приключват задълженията им и къде започват задълженията на хората от сградата — и засега поне ничие его не беше наранено, — а след това се качи на покрива, за да глътне малко чист въздух.
Градината на покрива предоставяше гледка към Сентръл Парк с живописния замък и езеро в далечината. Въпреки че слънцето беше залязло, блещукането на газови лампи осветяваше пътеките, които се виеха през дърветата.
— Госпожо Смайт?
Господин Камдън тръгна бавно към нея. Носеше следобедното издание на вестник и спря при нея с блеснали от вълнение очи. Разтвори вестника, което не бе лека задача заради вятъра. И зачете на глас.
„Вероятно един от петдесет непознати, които пътуват с железниците по някоя от реките, не е попитал какво е името на внушителната сграда, която се издига западно от Сентръл Парк. “
Лист от вестника се изплъзна от пръстите му и тя посегна да го задържи, а той продължи.
„Името на сградата е Дакота Билдинг и е най-големият, най-забележителен и снабден с най-много удобства жилищен блок в страната. Невероятна географска и архитектурна забележителност, Дакота със сигурност ще се прочуе като „Адресът “ в Уест Сайд на Ню Йорк.“
— Та това е прекрасно! Сигурно сте много доволен.
— Миналата седмица лично разведох репортера, но той не каза нищо през цялото време. Не можах да преценя дали е впечатлен, или ужасен. Но погледнете тук, заглавието.
Тя сведе очи към пръста му, който изтъняваше в елегантен нокът.
— „Един от най-съвършените жилищни блокове в света.“ Това е великолепно!
— Господин Дъглас ще има списък на чакащите години наред.
Момчешкият възторг на господин Камдън я накара да се разсмее.
— Вие успяхте — отбеляза тя.
— Ние успяхме — той затвори вестника и го пъхна под ръка. — Просто не знам как щях да се справя днес. Първите семейства в Дакота Билдинг щяха да нахлуят като разгневени животни, ако не мислехте толкова бързо — той сведе поглед към нея. — Извинявайте, че прекъснах разходката ви на покрива, но минавах през парка и ви видях.
Бе невероятно, че е успял да я различи от толкова далече. Ветрецът се заигра с полата й и тя я приглади.
— Какво ще кажете да поседнем на завет? — предложи той.
Пейка до огромния покрив с фронтон ги защити от стихиите. Сара прибра изплъзнал се кичур коса.
— Какво ще правите сега, след като проектът е завършен?
Той се облегна назад и протегна крака.
— Хардънбърг вече ме е наел за нова сграда, в центъра. След два месеца обаче откривам своя фирма благодарение на статията във вестника и подкрепата на Хардънбърг.