Всеки ден в четири следобед, когато господин Камдън се връщаше от офиса си, те пиеха заедно чай и обсъждаха събитията от деня. Какво облекчение беше да разговаря с мъж, без да й се налага да се доказва. Двамата бъбреха приятелски, сякаш тя му беше равна.
— Струва ми се, че синът на госпожа Пътнам си е сложил кънките в хола. Подът трябва да се поправи.
Господин Камдън застина на място, чашата остана пред устните му.
— Какво е направил?
Тя се усмихна.
— Шегувам се. Извинявайте, не се сдържах. Тя настоя да полираме сребърните инкрустации по подовете два пъти в седмицата.
Господин Камдън избухна в смях и едва върна чашката в чинийката, без да разлее чая.
— Този образ ще ме преследва дни наред.
— Не, днес, за съжаление, няма клюки. Дано не сте разочарован.
— Не, най-малко. Между добрите отзиви във вестниците и задоволството на обитателите разбрах, че има списък на чакащите от няколко страници. Всички искат да дойдат в малкото ни село — той вдигна разсеяно поканата от масата. — Жалко.
— Кое?
— Семейство Ръдърфорд организират в петък един от лудите си маскаради. На госпожа Камдън щеше да й бъде много приятно да отиде.
Сара се насили да се усмихне. Съпругата и децата му трябваше да пристигнат през следващата седмица. Апартаментът беше обзаведен с меки кресла и изящни френски маси за чай и чакаше пристигането на останалите от семейството. През последните няколко седмици компанията на господин Камдън и беше харесала много, но взаимоотношенията им трябваше да станат по-официални, щом госпожа Камдън пристигнеше от Лондон. Така бе редно.
За пръв път се замисли над връзката на майка си с граф Чичестър. Сара така и не бе могла да си представи как е възможно майка й да падне в ръцете на мъж, да допусне да стане толкова уязвима. Може пък да бяха обединени от общата цел да управляват огромно имение, което води до споделяне и взаимен респект, неподвластен на класата. Загубата сигурно е била непреодолима, ако наистина е станало така. И животът на майка й, и любовта й.
— Госпожо Смайт?
Тя вдигна поглед. Да не би той да каза нещо?
— Моля? — Лицето й пламна от смущение.
— Казах, че трябва да дойдете с мен.
— Къде?
— На бала у семейство Ръдърфорд.
— Не, разбира се — той беше полудял. Прехвалената слугиня нямаше работа по балове.
Той се отпусна назад и прокара пръст по дебелия картон.
— Жалко, защото много ми се иска да ви покажа работата вътре. А и те са известни със соаретата си. Миналата година организираха маскен бал за хиляда и двеста души и дори капризната госпожа Астър дойде.
— В какъв костюм беше облечена?
— Добър въпрос. Ще трябва да проверя. Винаги ме затапвате, нали?
— Както и да е, няма причина да ходите.
— Единствената причина, поради която искам да отида, е, за да ви докажа до каква степен светът е полудял.
Ето, отново. Тя се надяваше да не продължава в този дух.
— Мога да чета за това във вестниците всеки ден, не е нужно да ходя на бал.
— Може и да сте права — въздъхна той. — Както и да е, забравих, че трябва да ви намерим подходящи дрехи.
Сара сведе поглед към скута си. Тази сутрин, тъй като знаеше, че трябва да обиколи стаите в мазето, си беше облякла сивата рокля, най-неугледната — досрамя я. Нямаше смисъл да се преструва, че е равна на господин Камдън, да подхвърля умни забележки и да се шегува с него, след като не бе нищо повече от кухненска прислужница и като вид, и като социално положение.
Този човек трябваше да бъде поставен на място.
— Държа да подчертая, че притежавам чудесна бална рокля.
Той се плесна по коляното.
— Разбира се. Забравям, че сте дъщеря на благородник. Колко ужасно, че си помислих друго. Значи въпросът е решен, трябва да отидем — така и не й даде възможност да отговори. — Маскен бал е. Ще ви представя като моя втора братовчедка от Англия. Ще влезем, ще ви разведа, а след това ще си тръгнем. Изключителна възможност. Може би единствената.
Така беше. Освен че беше наета като тяхна икономка, Сара нямаше никога да стъпи в такава къща.
— Моля ви, Сара, елате с мен.
Когато чу името си, тя застина на място. Къде, за бога, й беше умът?
— Не мога.
— Една вечер, за десет минути. Ще тръгнем в отделни карета, след това, някъде наблизо ще се кача при вас — той стана сериозен. — И двамата знаем, че по това време следващата седмица приятелството ни ще бъде погълнато от повелите на обществото. Да му се насладим сега, докато все още можем.