Искаше ли тя да избере ресторанта, или просто бе твърде гладен, за да чака за маса, също като нея?
— Дадено. Супер!
Излязоха на главния път и тя се постара да не гледа прекалено втренчено мястото, на което един от съучениците й се блъсна в дърво и уби и себе си, и спътника си. Това бе първият сблъсък с капризите на живота. Ръцете на Джак стиснаха волана малко по-силно, когато минаваха, вероятно се сети за друга катастрофа и последните мигове на майка й. Не говореха по този въпрос дори на годишнините от смъртта й. Тя провери часовника си. Преди дванайсет години, на същия ден, в пет следобед Пеги се връщала от мола, където купила в последния момент подарък за Джак, и така и не се прибрала.
Преди дванайсет години по същото време Бейли се сърдеше в стаята си, защото не й позволиха да пропусне вечерята за рождения ден и да излезе с приятели.
Как само й се искаше да върне времето назад, да промени случилото се. Защото беше неприемливо.
Джак зави по тяхната улица, където беше работилницата „Бобс Бийтъл“. Нямаше нито един Боб в семейството, но очевидно звученето е допаднало на дядо й. Или пък той просто не искаше хората да знаят кой е собственикът. Сигурно е било огромен шок да растеш в луксозен градски апартамент, а след това да отидеш да оправяш автомобили в Ню Джърси.
— Как върви бизнесът?
— Както винаги.
— Работилницата изглежда добре. Да не би да си я пребоядисал?
— Не. Същата си е, както винаги.
Още отсега й стана ясно, че вечерта ще бъде мъчителна.
Той спря пред къщата, чиито два етажа бяха облечени в кедър, с бебешкосини кепенци, цвят, избран от майка й. Наоколо бяха пръснати летни вили с неподдържани градини с кръгли бели камъни. Възрастни дами от Нюарк идваха за лятото, седяха тук и викаха от скритите под мрежа веранди, ако децата ставаха прекалено шумни в часовете след вечеря. Нямаше тротоари, вместо това асфалтът се ронеше по краищата, надигнал се на места от корените на ниски борове.
Стълбището изскърца, когато се отправи към стаята си. Коридорът горе беше пълен със семейни снимки и рисунки от гимназията. Тя спря за момент и разгледа една от снимките с нови очи, търсеше следи от Сара Смайт по лицата. В самия край, близо до стълбите имаше скица, която беше виждала поне милион пъти, но никога не й беше обръщала внимание. Не беше от нейните. На нея се виждаше красива къща, от онези във вълшебните приказки, с някаква лоза, плъзнала по едната страна. Въпреки че беше малка, детайлите се виждаха ясно.
В ъгъла бе надраскано Тио. Камдън.
Бейли взе рисунката от кукичката и я вдигна към светлината, разгледа всеки сантиметър. Дядо й сигурно я е взел, когато си е тръгнал, за да има спомен от семейството си. Листата на лозата бяха изящни, всеки лист — ясно очертан със светлосенки. По ствола забеляза нещо различно и завъртя рисунката.
За Сара.
Думите бяха ясно написани на ствола, но се четяха само под ъгъл.
Тиодор Камдън беше нарисувал това за Сара Смайт.
Бейли се настани на масата в кухнята. Въпросите се рояха в ума й. Джак й разказа местните клюки, докато отхапваха от огромни сандвичи. Тя му разказа за работата в Дакота Билдинг. И двамата бяха до болка наясно, че майка им бе връзката между тях.
— Имаш ли микс за торта? Ще ти направя торта — предложи тя.
— Няма нужда. Купих пакет със „Сникърс“. Можеш да боднеш свещ на някой от тях.
— Наистина ли?
— Не. Нямам свещи. Просто се пошегувах.
Тя отиде до килера и извади два „Сникърса“.
— Искаш ли да ти попея? Защото знаеш, че ще го направя.
Той се разсмя, докато разкъсваше опаковката на „Сникърса“.
— Само ако искаш да дадеш тон на котките, които живеят зад къщата на семейство Д'Агостино.
Когато излизаха със семейния автомобил, Джак пускаше силно радиото, за да заглуши гласа на Бейли, а тя нарочно пееше фалшиво, дразнеше го, докато майка й му викаше да намали.
Шегата му понамали напрежението, тя свали гарда.
— Татко, съжалявам, че не бях до теб.
— Ти си имаш свой живот напоследък. Така трябва — сви рамене той.
— Всъщност преравях стари семейни сандъци в Дакота Билдинг, които са били на прабабата и прадядото на Мелинда, Тиодор и Мини Камдън. Нали те са отгледали дядо?
— Може и така да се каже. Тиодор Камдън починал, когато той е бил бебе, затова дядо ти е бил отгледан от жена му.
— Ясно. Кога е починала Мини?
Джак се замисли над въпроса, докато дъвчеше десертното блокче за рождения си ден.
— Когато баща ми е бил на петнайсетина. Бил е отгледан като едно от децата, но когато тя починала, открил, че не притежава нищо. Цялото наследство било за другите три деца. Това го поразило.