Преди да открие сандъка, Бейли не се беше замисляла за семейното дърво. Роднините в него бяха призраци, нямаха отношение към живота й или бъдещето. Когато обаче докосна вещите в сандъците, всичко се промени. Да не говорим за снимката.
— Кога е постъпил във военния флот?
— Не. Постъпил е в търговския флот.
— Каква е разликата?
— В мирно време са работели на кораби, които са превозвали стоки. Единствено по време на война са мобилизирали транспортни войски.
— Хм. Как се е озовал в Ню Джърси?
— Запознал се е с мама, докато бил в пристанището на Ню Йорк, и се установили тук, където тя била расла.
— След това е отворил авторемонтната работилница.
— Точно така. Защо са всички тези въпроси?
Тя подбра внимателно думите си.
— Намерих една странна снимка в един от сандъците. Много е стара, но жената прилича на мен.
— Коя е тази жена?
— Казва се Сара Смайт. Известно време е работила в Дакота Билдинг. На снимката държи дядо, а другите деца на Тиодор Камдън са застанали до нея.
— И казваш, че прилича на теб ли?
— Да, икономът на сградата откри приликата. Прав е. Прилича и на теб.
Той се отпусна назад и погали шкембето си е едната ръка, а по лицето му плъзна весела усмивка. При това дясната му вежда отскочи нагоре.
— Още по-интригуващо е, че тя е убила Тиодор Камдън. И още нещо, преди вечеря забелязах скицата на къща горе на стълбите. Подписана е от Тио Камдън и на нея пише „За Сара“, точно както Хършфийлд прави с Нина[2].
— Кой?
— Той е човек на изкуството, който рисува звездите на Бродуей и на всяка… — Тя махна с ръка. — Няма значение. Ами ако въпросната Сара Смайт го е убила в пристъп на страст, защото са имали невероятна любовна история?
Той поклати глава.
— Четеш прекалено много любовни романи. Кристофър е бил храненик на семейството, не негов член.
— Откъде знаем? Той знаел ли е нещо за рожденото си семейство?
— Никога не го е споменавал.
На нея й се прииска той да е жив сега, за да може да му зададе въпросите, които я изгаряха.
— Защото, ако Тиодор е имал връзка и от нея се е родил дядо ти, който по-късно се е сдобил с мен, а аз — с теб, това ще означава, че съм роднина на Тиодор Камдън.
Джак я загледа:
— Това би ти харесало, нали? — гласът му стана студен.
Тя беше прекалила.
— Май да. Не знам.
Той погледна ръцете си, мръсните нокти и напуканата кожа сякаш бяха на друг.
— Майка ти обожаваше месеците, които е прекарала в Ню Йорк Сити, и честно казано, не бях сигурен дали беше щастлива, като се върна у дома и се установи тук. Когато научи за връзката със семейство Камдън, тя настоя да се свържем с тях. Мисля, че си представяше как ще ни посрещнат като отдавна изгубени роднини, ще ни канят на коктейли и вечери. Нищо не знаеше тя.
— Дядо също не е поддържал връзка.
— Не, той се чувстваше отхвърлен, останал сирак два пъти, след като и госпожа Камдън е починала. Не го виня. Другите, онези, които наричаше „наши братовчеди“, са водели лесен живот. Докато той е бил оставен да се оправя сам. Джак смачка опаковката от „Сникърс“, стана и отиде до боклука. — Аз не съм като тях и съм горд от това. Няма нужда да бъдем претенциозни.
Което означаваше, че Бейли е. Тя се изви на стола, но не видя изражението му.
Той продължи.
— Майка ти искаше да бъде част от семейството им, да я приемат. Правеше го, защото искаше по-добри неща за теб. Май се получи.
— Май да.
Две мисли я поразиха едновременно: че не е мислила за пиене от три часа, което бе истински рекорд. И че й се пиеше бира.
Кристофър, дядо й, си имаше едно наум цял живот, защото бе възпитан да вярва, че е равен, а не беше. Джак беше убеден в същото.
Истината бе, че и тя го вярваше. Отчаяно й се искаше да бъде роднина на убийцата, защото тогава щеше наистина да има шанс да е от семейство Камдън.
В този случай обстоятелствата бяха против нея, тя бе отраснала в запуснат квартал в тъжен крайбрежен град, а това не се броеше.
— Виж, татко, напоследък имах неприятности. Вече не. Беше по-рано през годината. Затова не ти се обаждах.
— Какви неприятности?
— С пиене.
— Дядо ти беше голям пияница. Дано не говориш за същото — изразяваше се предпазливо.
Алкохолизмът беше част от семейството. В рехабилитационния център й бяха казала, че е възможно. Положението трябва да е било много зле, след като Джак не беше споменал и дума досега. Очевидно не е искал да говори по този въпрос.
— Не е кой знае какво. Всичко е наред вече. Сигурна съм, че имаш предостатъчно проблеми на главата.
Той погледна часовника над печката.
— Утре трябва да ставам рано. По кое време да те оставя на гарата?