Когато дойде време хората да споделят грижите си, натрупали се през седмицата, Бейли вдигна ръка. Председателката, жена на около шейсет, с яркочервена коса, кимна към нея. Бейли заговори, без да среща чужди погледи, забола поглед в стената отпред.
— Наскоро бях в рехабилитационен център, но в петък вечерта излязох и пих. Поставих се сама в положение, в което знаех, че ще пия и ще взема кока, с приятели, които знаеха, че ще пия и ще взема кока — тя тръсна глава. — Глупаво е, знам. В известен смисъл беше добре. Този случай ми показа колко несигурно е положението ми, докато се възстановявам. Не е шега, не е период, който ще отмине. Ако започна да пия, не мога да спра.
Гърлото я заболя от усилието да не позволи на сълзите да рукнат.
— В момента положението ми не е добро и не съм сигурна дали ще успея да се справя. Надявам се обаче да идвам тук и да слушам историите ви, за което ви благодаря.
— Идвай отново — фразата проехтя в стаята, след като тя приключи и мъжът до нея й подаде кърпичка.
Бейли си пое дълбоко дъх. Най-хубавото на тези сбирки беше, че можеш да избълваш всичките си мисли и чувства, но не получаваш съвети. Просто те приемат каквато си. А тя имаше нужда точно от това.
Накрая Бейли реши да се измъкне, но вратата се оказа задръстена. Червенокосата я докосна по ръката и пъхна листовка за новодошли в ръката й. Бейли й благодари и я сгъна, смутена от вниманието.
— Здрасти.
Обърна се и видя Ренцо зад себе си.
— О, здрасти.
Когато пристигна, се огледа, за да види дали е дошъл, и с облекчение забеляза, че го няма. Знаеше, че иска да си признае, но не искаше да го прави, докато той слуша. Дано да беше дошъл със закъснение. Надяваше се да е пропуснал жалното й признание.
— Благодаря ти, че сподели.
Нямаше късмет.
— Имам много да уча.
— Както всички нас.
Браво. Сега и той знаеше колко е прецакана. Сигурно беше от онези, които спонсорират хората наляво и надясно, гуру — всезнайко за трезвеността.
— Кога си била в рехабилитационен център?
Тя се разсмя.
— Излязох преди седмица. Браво, нали? — Думите й прозвучаха по-остро, отколкото й се искаше, и тя можеше да се закълне, че той трепна. Говореше грубо, като уличница от Ню Орлиънс в пиеса на Тенеси Уилямс.
— Трябваше ми около ден, за да започна отново, така че не се обвинявай.
Тя го погледна. Изражението му беше меко, но предпазливо, а очите му не смееха да срещнат нейните. Той съвсем не приличаше на самодоволен съветник. Беше нервен като нея.
— Бил си в рехабилитационен център, така ли?
— Не точно. Заминах за Аляска. Реших, че в пустошта ще спра да пия.
— Какво стана?
— Оказа се, че Аляска е пълна с барове и привлекателни местенца. Няма какво друго да правиш.
— И си издържал цял един ден? Впечатлена съм.
Беше забравила какво облекчение е в рехабилитационния център да се смееш над нелепостта на всичко. Ренцо сви рамене и насочи палец към вратата.
— Да си купим ли по един хотдог на връщане?
— Добре.
Този път, докато минаваха покрай кръчмата, мъжете навън подвикнаха на Ренцо.
— Здрасти, Ренцо, момиче ли си имаш? Браво.
— Глей си работата, Мортимър, и върви се погрижи за собствената си жена.
Мъжът се ухили и поклати глава.
— Дадено, господин Ренцо, тя е супер.
— Мортимър ли? — Бейли изчака да се отдалечат. — Наистина ли се казва така?
— Играехме си заедно в Сентръл Парк. Като пораснахме, крадяхме бира от бара и ходехме да пием, вместо да играем.
Пред „Грейс Папая“ имаше табела „СПЕЦИАЛНО НАМАЛЕНИЕ ЗА КРИЗАТА, 1.95 за два хотдога и средна напитка“.
Бейли посочи.
— Не излязохме ли от кризата?
— Не са се наканили да махнат табелата.
— Харесва ми. Всичко друго се променя толкова бързо. Най-вече в Ню Йорк.
— Не и в „Грейс Папая“ — той поръча хотдозите и подаде единия на Бейли. Докато плащаше, тя си сложи горчица на дълга тънка линия от огромно пластмасово шише.
Великолепно. Хотдогът хрускаше, когато заби зъби, а пикантната горчица я накара да се усмихне.
— Струваш ми се щастлива.
— Невероятно е. Аз съм от евтините гаджета — съжали за думите в мига, в който ги каза. Това не беше среща, те не бяха гаджета. — В Дакота Билдинг ли живееш?
— Да. Семейството ми е тук от години. Дядо е бил носач, а татко е станал иконом, също като мен, след това идва моят ред.