— Кажи сега, как беше в Силвър Хил?
Бейли сви рамене.
— Като в рехабилитационен център. Много приказки, много хора, които се жалват от тъжния си живот.
— По-добре ли се чувстваш?
— Много по-добре.
Тя не спомена, че през повечето време умираше за питие и за някогашната доза в пет. Останеше ли сама в студиото в Ийст Вилидж на съквартирантката си от Силвър Хил, Бейли отваряше падащото легло и лягаше, притискаше възглавница върху лицето си, за да устои на желанието да си пийне.
— Видя ли някоя знаменитост? Чух, че Лайза Минели постъпила там. Срещнахте ли се?
Бейли не пиеше разхладителните напитки, които съветниците предлагаха там, не се връзваше на прочувствените истории, но разказите, които чу, бяха брутални и на нея й харесваше, че всичко е анонимно. Така мръсотията не излизаше. Нямаше как да обясни това на Тристан, който се вълнуваше от клюките.
— Не, не съм я виждала — тя се наведе напред. — Исках обаче да ви благодаря и на двамата с Диего. За всичко. Знам, че вие, момчета, ми спасихте живота.
Тристан махна с ръка и отиде до стола зад бюрото. Спря за момент, драматично, преди да седне и да изпъне рамене.
— Беше редно да постъпим така. Ти просто трябва да се пазиш занапред. Само две чаши шампанско в „Палейдиъм“, след това спирам кранчето.
— Не, Тристан. Приключих с шампанското — надяваше се той да се шегува. — Вече не мога да пия. Нито да правя другото.
— Не, разбира се.
Тя нямаше търпение да приключи с тази част от разговора, от който бе засрамена до мозъка на костите си.
— Как върви бизнесът?
— Чудесно. Току-що ни дадоха къщата на Източна седемдесет и седма улица, която Ребека Майър е купила през пролетта — не изчака отговора й: — Обновлението започна преди две седмици и тя настоява да внесем всички антики от Мароко и Лондон, направо да не повярваш. И още нещо! Миналата седмица Лили-Бет Латуик ме закара с хеликоптер до къщата си в Ийст Хамптън, защото прислужницата била разместила възглавниците на лежанката и тя не можела да си спомни как да ги подреди! — Той щракна с пръсти. — Хеликоптер, сладурче!
— Леле! Пълна лудница.
— Освен това се заемаме с проекта за къщата на плажа на семейство Санфорд. Огромна къща, дзен естетика и папрат. Възложих го на Уонда. Казах си, че няма как да сбърка, след като всичко ще бъде в нюанси на бялото. Бял килим, бели канапета.
— Не я изпускай от поглед. Ако има човек, който може да съчетае два несъвместими нюанса на яйчена черупка, това е тя.
— Добре казано — усмихна се той и разкри блестящите си зъби, също като ментови бонбони.
— Тъкмо затова се отбих днес.
Зъбите се скриха.
— Знам, че изчезнах оттук безобразно драматично, но искам да ви се реванширам на теб и Диего. За всичко, което сторихте за мен през изминалите няколко месеца. Мога да работя с Уонда, да стана посредник между нея и семейство Санфорд. Знаеш, че уменията й в общуването са доста ограничени.
Тристан въздъхна.
— Знам, миличка. Много ще ни бъде приятно да се върнеш.
Слава богу. Поне един проблем беше решен.
— Само че новината се е разпространила бързо. Че как иначе? Ти се разкрещя на госпожа Ашфийлд-Симънс насред дъбовата стая, каза й, че апартаментът на дъщеря й бил истински кошмар. „Смесица от средновековни простотии и бели боклуци.“ Май това каза.
Бейли трепна. Не помнеше нищичко. Знаеше, разбира се, че е изложила и себе си, и фирмата.
— Ще й позвъня и ще се извиня. Ще напиша писмо и до дъщеря й. Ще оправя нещата.
— Вече се погрижихме. Важното е, че ти си добре.
— Вече съм трезва, така че сигурно ще бъда двойно по-продуктивна. Обещавам да се отплатя за всичко — господи, говореше като продавач на стари автомобили. — Очевидно ще приема намаление на заплатата. Разбирам, че това ще бъде едно от условията.
Ако той не я вземеше обратно, тя нямаше представа какво ще прави. Нито една друга фирма за вътрешен дизайн нямаше да я иска вече. Да не говорим, че й оставаше само седмица в Ийст Вилидж, преди съквартирантката й от Силвър Хил да се върне в жилището си. Преди епичното си рухване Бейли живееше с гаджето си Роко. Сега, след като умът й беше бистър, й стана ясно, че той е наркодилър, а не художник от калибъра на Баския. Така че тази възможност отпадаше, както и връщането у дома, тъй като баща й щеше да натяква, че е бил прав още от самото начало, че изобщо не е трябвало да ходи в Ню Йорк.
— Виж, Тристан, сгафих. Но ти знаеш, че съм по-добра от всички тук, когато става въпрос за работа с клиенти, контрагенти, с когото кажеш. Моето око е най-точно, сам си го казвал неведнъж. Дори пияна и надрусана, пак бях велика. Дай ми още един шанс.