В този миг Жервез хвърли картите си с престорено отчаяние и възкликна:
— Елзбет, вие ми взехте пиката. Не го очаквах. Арабела, простете грешката ми, но какво мога да очаквам, след като съм обграден от три красиви жени? Доволен съм, че успях да спечеля поне две ръце.
— Бяхте невнимателен, Жервез — отвърна Арабела. Тя не обичаше да губи, но все пак усмивката не бе слязла от лицето й. — Мамо, Елзбет, поздравления. Добре се справихте.
— Чудя се дали ще ни поканят с вас за чая — каза графът на доктор Брениън. После стана бавно, приковал поглед в годеницата си. — Мадам — обърна се той към нея. — умираме от жажда. Имате ли някакво подходящо предложение?
— Да — каза тя, като се приближи към него. Надигна се на пръсти и добави: — Само почакайте, докато се венчаем, и ще видите. Едва тогава ще можете да оцените по достойнство предложенията ми.
— Мадам, вие ме шокирате — отвърна извънредно доволен графът.
— Защо я нарича мадам, а не Арабела — обърна се контът към лейди Ан.
— Защото все още не са женени — отговори му тя и намигна на графа.
На следващата сутрин графът с удоволствие установи, че Арабела бе дошла да закуси с него.
— А, ето ви и вас. Надявах се да дойдете. Как сте днес?
— Спах добре. Слава Богу, нямах никакви призрачни гости. Защо сте се надявали да ме срещнете на закусва? — Той седна и остави Крупър да му сервира.
— Откакто французинът дойде в Ившам Аби, не сме имали много възможността да се виждаме. Виждам, че сте добре, че се усмихвате и изглеждате напълно доволен. Това е добре. А сега трябва да вървя. Беше ми приятно да ви видя, сър. — Грабна една препечена филия, отпи глътка от кафето си и скочи от стола, приковала вече очи във вратата.
— Мадам? Имате трохи на брадичката си. Загубили сте и благоприличието си, ако изобщо някога сте го имали. Но преди всичко, едва ли искате гостът да ви сметне за лакомница.
Арабела махна с пръсти трохите.
— Благодаря ви, че ми казахте. А сега трябва да побързам. Не ми се иска да закъсняваме много следобед.
— Къде смятате да отидете днес? — В гласа му прозвуча раздразнение, макар че не искаше да се издава. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои.
Тя спря, обърна се и му се усмихна с любов. Да, сигурен беше, усмихна му се с любов или с нещо достатъчно близко до нея.
— Ще отидем с Жервез и, разбира се, с Елзбет да разгледаме римските развалини в Сейнт Едмъндс.
— Не си спомням да сте ме канили. — Сега пък хленчеше като глупак.
Арабела наклони глава на една страна.
— Но, сър, вие вече посетихте развалините. Не помните ли? Казахте ми, че преди да дойдете в Ившам Аби, сте се разходили из околността.
— Мадам, след два дни ще бъдем женени. — Мили Боже, сега пък тонът му беше като на пребито куче.
— Това е нещо, което едва ли ще забравя — отвърна му. — Ако желаете, можете да се присъедините към нас, сър. Сигурна съм, че Жервез и Елзбет няма да имат нищо против. Просто не ми се искаше да ви отегчавам.
Графът се надигна от стола си, приближи се до годеницата си и сложи ръце на раменете й.
— Държа се така, защото не сте край мен през последните няколко дни.
Арабела усети как пръстите му леко галят раменете й. Харесваше й. Искаше й се да продължава да го прави. Вдигна глава с надеждата, че той може би ще я целуне. Не го направи. Не го бе правил от онази нощ преди седмица.
— Можете да ме имате толкова, колкото пожелаете — каза тя, като го гледаше напрегнато в устата. — Искате ли днес да си остана вкъщи?
— Не. — Всъщност искаше да каже да. Искаше да я заведе при езерото с лилиите и да я люби. — Не, вървете. Само не ме забравяйте, мадам.
— Това е невъзможно — въздъхна тя и отпусна глава върху рамото му, а ръцете й се плъзнаха зад гърба му. — Толкова е приятен допирът до вас, сър. Вие сте такъв стегнат, силен и уверен… — едва не добави, че се чувства като в прегръдката на баща си, но реши, че това не е най-подходящото нещо, което може да каже на бъдещия си съпруг.
— Вие също, мадам — мека, силна, и уверена. Особено ми харесва допирът на гърдите ви до рамото ми — ето, беше я шокирал. Но тя го заслужаваше. Вместо да се възмути, Арабела се надигна на пръсти и целуна трапчинката на брадата му. Притисна се по-силно към него и се засмя:
— Харесва ми как гърдите ви притискат бюста ми.
Само за миг Джъстин стана по-твърд от крак на стол.
Внимателно я отдалечи от себе си.
— А сега вървете или ще ви съборя на масата сред яйцата и херингата и ще направя с вас това, за което от доста време мисля.