Сър Ралф продължи прочувственото си изпълнение за вдовицата на графа, която изглеждаше особено красива в черната си траурна рокля. Не искаше да бъде обвиняван, че не е направил най-доброто, на което бе способен, и по този начин се е отнесъл непочтително към граф Страфорд. Или пък към жена му.
Изкашля се, печелейки време, защото бе стигнал до по-трудната част.
— Налага се обаче със съжаление да ви уведомим, скъпа лейди Ан, че останките на графа все още не са намерени след големия пожар, който последва битката.
— В такъв случай не избързахте ли с посещението си, сър Ралф? Може би баща ми все още е жив?
Думите бяха изречени със студено безразличие, но сър Ралф долови искрицата надежда, макар и примесена с предизвикателство към компетентността и поста му. Той сведе късогледите си очи към дъщерята на граф Страфорд, лейди Арабела. Изобщо не приличаше на майка си. Беше копие на баща си и имаше неговата мастиленочерна коса и светлосиви очи. Изкашля се отново.
— Уважаема млада госпожице, бързам да ви уверя, че определено не бих поел изпълнението на тази извънредно печална мисия, ако смъртта на баща ви не беше доказан факт. — Почувства, че е бил прекалено суров, и добави по-меко: — Наистина съжалявам, лейди Ан и лейди Арабела, но имаме сигурни свидетели, чиито думи трябва да бъдат приети за истина. Беше проведено обстойно претърсване. Разпитани бяха много хора — нямаше как да спомене за множеството овъглени останки, които бяха огледани внимателно. — Без съмнение графът е загинал в пожара. Моля ви, не хранете илюзията, че има някаква надежда той все още да е жив, защото това е невъзможно.
— Разбирам — отново този студен, лишен от чувства глас.
Сър Ралф побърза да продължи със заучените фрази:
— Принц-регентът ме помоли да ви уверя, лейди Ан, че няма да възникнат никакви пречки относно наследяването на имението, имайки предвид надеждността на свидетелите, с които разполагаме. Ако желаете, ще уведомя вашия адвокат за тези трагични събития.
— Не! — Дъщерята на графа скочи от стола си и стисна ръце пред гърдите си.
Той застина, смръщил лице. За какво беше всичко това? Какви бяха тези глупости? Нима майката, тази очарователна и крехка дама, нямаше никакво влияние над дъщерята?
Лейди Ан се намеси, но прекалено внимателно според неговите разбирания:
— Скъпа моя Арабела, несъмнено ще бъде най-добре, ако сър Ралф влезе във връзка с адвоката на баща ти. И без това вече имаме толкова много грижи.
— Не, майко! — Тя обърна студените си сиви очи към зачервеното лице на сър Ралф. Все едно, че го гледаха очите на графа. И тази нейна студенина, досущ като на покойния граф. Да, това проклето нахално момиче вероятно бе наследило и високомерието на баща си. Не че сър Ралф дори мислено би посмял да укори покойния граф заради неговото високомерие.
— Високо ценим любезността ви, сър Ралф, но двете с майка ми ще се погрижим за всичко. Моля, предайте нашата благодарност на принц-регента. Думите му трогнаха сърцата ни.
Това пък какво означаваше? Сър Ралф не обичаше иронията. Всъщност я ненавиждаше. Не му допадаше да тълкува скритото между редовете, да се главоболи над него, само за да открие, че всъщност не е имало никаква ирония. Но това, което бе разбрал, бе, че момичето го отпращаше. Него! За да прикрие обидата си, сър Ралф бавно свали очилата си и също тъй бавно надигна пълното си тяло от стола.
Арабела също стана и за голямо негово огорчение двамата се озоваха един срещу друг. Очите й бяха като мразовита зима, също така студени и сурови, като на баща й. Дали някога изобщо се стоплят; почуди се той. Както на баща й, когото веднъж бе видял да поглежда с нежност проститутката, на чието изящно бяло рамо бе сложил ръка. Не беше редно да си спомня подобни неща, особено в присъствието на вдовицата му.
Дъщерята на графа му подаде слабата си ръка изрече малко рязко:
— Благодаря ви, сър Ралф. Както сам виждате, новината беше доста шокираща за майка ми. Моля да ни извините, но наистина ми се налага сега да се погрижа за нея. Ще заповядам на Ръсел да ви изпрати.
Сър Ралф се подчини, така както би послушал баща й.
— Да, да, разбира се — рече той. — Скъпа лейди Ан, ако има нещо, което бих могъл да направя, нещичко, което да облекчи товара на сполетялото ви нещастие, не се колебайте да ме повикате. Незабавно ще се отзова, за да ви помогна.