— Любов моя, довечера ще бъде първата ти брачна нощ. Трябва да знаеш, че ще настъпят някои промени. Имам предвид, че Джъстин ще бъде твой съпруг, а това означава много неща. Например…
Арабела я бе прекъснала със смях:
— Мамо, да не би да имаш предвид неминуемата загуба на девствеността ми?
— Арабела!
— Виж, мамо, съжалявам, че те шокирах, но татко още преди време ми описа детайлно целия този… процес, въпреки че, ако трябва да бъда точна, татко го нарече съчетаване. Не се боя, мамо. Напротив, не мога да се сетя за нищо по-приятно от правенето на любов с Джъстин. Мисля, че той е много добър в това. Не си ли съгласна? Един мъж трябва да добие опит и… хмм… умения още преди сватбата. Мислиш ли, че ще го разочаровам? О, Боже, знам съвсем малко или почти нищо за това как наистина става. Може би ще ми дадеш съвет какво да направя, за да го накарам да повярва, че го смятам за… хмм… красив и че изобщо не ме страх от него?
Лейди Ан не знаеше нищо такова. Един мъж красив? Може би наистина бе такъв, но тя винаги се бе страхувала, така че бе стискала очи колкото може по-силно. Красив мъж! Никога не се бе замисляла над такава възможност. Може би… Остана безмълвна, загледана в дъщеря си. Не можеше да й помогне със знания. Значи баща й й бе казал всичко? А беше ли й казал, че мъжете са диви и брутални, и изобщо не ги е еня за болката на жената? Не, очевидно не беше. Само й бе описал процеса. Копеле! Само по себе си това бе достатъчно отвратително. Всъщност може би трябваше самата тя да помисли повече по този въпрос. Представи си доктор Брениън и се изчерви като залез пред буря.
— Мамо, добре ли си? О, разбирам. Сигурно мислиш, че не би трябвало да зная всичко това. Кълна ти се, че не съм паднала жена, но ми се струва извънредно глупаво жените да не се наслаждават на правенето на любов. Знам, че на много момичета им се втълпява, че това е само едно неприятно задължение. Е, мисля, че те заслужават някой досаден грозник в леглото си. Знам, че с татко сте били различни. Сигурна съм, че ние с Джъстин също ще бъдем различни. Ще ни бъде добре заедно. А сега престани да се безпокоиш. Обичам те, мамо. Не се тревожи за мен.
— Сигурна ли си, че няма нищо, което бих могла да ти кажа? — Лейди Ан й се искаше да потъне вдън земя, но се стараеше да се държи нормално. Боже, колко го мразеше, мразеше до дъното на душата си! Арабела искрено вярваше, че баща й бе обичал майка й! Мислеше, че той й бе дал наслада в леглото! Мили Боже, каква пародия само бе бракът им! А тя бе жертвата в него.
— Не, мамо, но ти ми изглеждаш много бледа. Поне вече не се червиш. Не се притеснявай за мен. Знаеш, че те обичам и че ми е много приятно да се грижиш за мен. — Арабела отново прегърна майка си и я притисна силно. Лейди Ан не можеше да се отърве от усещането, че двете бяха разменили ролите си.
По-късно същата вечер лейди Ан връзваше панделките на красивата бяла копринена нощница на Арабела. Почувства как вълнението на дъщеря й се предава и па нея. Беше усетила, беше видяла очакването и желанието в очите на дъщеря си. А очите на Арабела искряха. В тях нямаше страх. Имаше само желание.
Накара девойката да седне и започна да разресва косата й.
— Стига толкова, мамо — помоли я Арабела и скочи на крака. — Скоро ли ще дойде? О, мамо, не искам да си тук, когато той дойде при мен.
— Много добре. — Лейди Ан отстъпи крачка назад, и постави гребена върху шкафа. — Джъстин ще бъде възхитен. Толкова си красива! Едва ли някога те е виждал с разпусната коса. Всъщност не, спомням си, че онази нощ, когато ви заварих двамата, косата ти не беше прибрана. Арабела, моля те, остави на мира копчетата на нощницата.
— Знам — отвърна Арабела и направи няколко танцови стъпки покрай майка си. — Трябва да оставя това за по-късно.
Лейди Ан преглътна от изненада.
— Джъстин ще дойде всеки миг. Сега ще те оставя сама. — Понечи да си тръгне, но се спря, обърна се и прегърна дъщеря си. — Бъди щастлива, Арабела. Истински щастлива. Не се ядосвай, ако нещо не тръгне както трябва… — О, Господи, какво ли друго можеше да й каже? Как би могла да я предупреди? Ами ако Джъстин беше същият като съпруга й?
— Татко никога не е правил грешки, когато е ставало дума за мен, мамо — съвсем тихо и нежно каза тя.
Лейди Ан бързо вдигна глава към дъщеря си. Може би беше само във въображението й, но й се стори, че за миг долови тъжна увереност в гласа на дъщеря си. Не, не беше възможно. Поклати глава и рязко се обърна.