Дълго, много дълго той само се взираше в лицето й. Накрая каза тихо:
— Ще правиш каквото ти кажа, и то веднага щом ти кажа. Сигурен съм, че не искаш да знаеш какво ще ти сторя, ако не ми се подчиняваш.
Арабела инстинктивно почувства, че с него не можеше да се спори, че той не е в състояние да приеме разумен довод. Не можеше да спори, но трябваше да опита да се спаси. Стисна зъби заради силната болка и вдигна рязко коляно нагоре. Удари само твърдото му бедро. Беше се оказал по-бърз от нея.
Очите му бяха станали почти черни от гняв. Сега щеше да я удари. Арабела се напрегна в очакване на удара. Вместо това той пое дълбоко дъх и дръпна косата й така, че лицето й се озова до неговото. Погледна я право в очите — очи, които толкова много приличаха на неговите — и изрече едва чуто:
— Предполагам, че уважаемият ти баща те е научил, че с този номер можеш да събориш всеки мъж. Щеше да стане по-зле за теб, ако беше успяла. Тогава много щях да се ядосам. Може би щеше да ми се прииска да извия скъпоценната ти шия.
— Джъстин! — уплашено извика тя.
Той рязко пусна косата й, хвана дантелата около шията й и разпра нощницата й с такава сила, че Арабела се преви. Острият звук на цепеща се коприна прониза тишината на стаята. Девойката недоумяващо погледна разкъсаната нощница. Преди да успее да помръдне, Джъстин я смъкна от раменете й. Копчетата на ръкавите й отхвръкнаха. Усети погледа му по тялото си. Първо се спря на гърдите й, а след това по-долу, под корема й. Най-накрая усещането за безпомощност я подтикна към действие. Тя сви ръка в юмрук и замахна с все сила към лицето му.
Джъстин улови ръката й.
— Значи искаш да се биеш с мен, мадам? — попита той с тих, спокоен глас. Предишния ден й бе говорил с такава неподправена възбуда, с глас нежен и същевременно така настойчив. А тя му бе отвърнала всеотдайно. Вчера! Но не сега. Да, гласът му беше спокоен, но със спокойствието на смъртта. Толкова спокоен, че можеше да убие човек. Неочаквано я сграбчи през кръста и я преметна на рамото си.
Арабела заудря с юмруци по гърба му, но той беше едър и силен и тя нямаше никакъв шанс. Джъстин я хвърли назад и тя се озова по гръб върху леглото. Дъхът й секна. Болезнено пое глътка въздух и се опита да се измъкне. Сграбчи завивката и понечи да се претърколи към другата страна на леглото. Той стисна глезена й и я завъртя обратно по гръб. Арабела изпищя.
— Проклета да си, лежи и не мърдай! Да, така е много по-добре. А сега да огледам по-добре придобивката си.
Мили Боже, този мъж беше луд! Иначе какво друго обяснение би могло да се даде за поведението му? Баща й сигурно би разбрал, ако мъжът, когото бе избрал да й стане съпруг, е извратен или ненормален човек, търсещ удоволствие в женската болка. Не, със сигурност това беше невъзможно.
— Престани, Джъстин! — извика му тя. — Това е лудост, чуваш ли? Защо се държиш така? Няма да го позволя. Пусни ме, проклет да си!
Джъстин не каза нищо. Погледът му не се откъсваше от гърдите й. Тя чувстваше, че очите му я изучават, но изражението му беше отегчено. Единствено гневът все още гореше силно и непрестанно в погледа му. Изведнъж почувства как я обхваща страх, силен страх.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Спри, проклет да си!
— Имаш език на кръчмарска слугиня. Трябваше да се досетя, че това значи нещо — че в теб има нещо подло — нещо, което другите не забелязват. Нещо подло, скрито дълбоко в теб.
— Подло ли? Какво подло, по дяволите, има в мен? Знам, че имам сприхав нрав. И ти също. Нищо подло няма в мен. Да не си луд?
— Млъкни! — изръмжа той, без дори да поглежда към лицето й.
Ужасената Арабела отново се опита да се отскубне от него, но той бързо стисна глезените й.
— Посмей да мръднеш още веднъж и ще те завържа за леглото — изрече с такъв глас, че сърцето й се вледени. — Платих скъпо за наследството си. В цената си включена и ти, при все че се съмнявам дали ще изпитам голямо удоволствие. А за теб такова със сигурност няма да има.
Трябваше да опита още веднъж. Понечи отново да го докосне, но той я плесна през ръката.
— Защо постъпваш така, Джъстин? Какво съм ги сторила? Защо ме наричаш порочна? Защо ме нарече уличница? Моля те, кажи ми какво има. Сигурна съм, че има някаква грешка.
Джъстин, който продължаваше да гледа гърдите й, каза тихо, сякаш на себе си:
— Знаех си, че си красива. Знаех си, че плътта ти е бяла като девствен сняг. Толкова пъти съм си представял как лежиш по гръб точно така — бяла, а невероятната ти черна коса е разпиляна на възглавницата. Знаех си, че тялото ти няма да ме разочаровали се оказах прав. Не искам да те желая, защото ми се гади от похотта ми, но ще те взема. Господ ще ми прости, но ще те взема още сега, веднага. Трябва да го сторя. Този ужасен брак трябва да бъде изконсумиран.