Погледът му отново се върна на гърдите й. Мили Боже, не бе възможно това да се случва с нея.
— Питаш ме защо те нарекох уличница — продължи той. — Питаш защо се държа така с теб? Искаш да знаеш защо не се отнасям като с моята сладка малка девствена съпруга? Отвращават ме проклетите ти лъжи. Отвращават ме преструвките ти на невинна. Проклета да си, Арабела, ти ми изневери! Взе това гадно, дребно, френско копеле за любовник и за това, кучко, ще си платиш скъпо! — Хвана едната й гърда. Арабела се изви и изпищя. Той я зашлеви през устата с опакото на ръката си. — Сигурен съм, че това докосване нито те е изненадало, нито те е стреснало. — Вдигна ръка. — Не, не мога повече да понасям да те гледам как се правиш на проститутка. Сигурен съм, че ако продължа да те докосвам и галя, ти ще започнеш да стенеш и да викаш, нали? Не, ще пристъпя направо по същество. Както казах, за мен удоволствието ще бъде малко, а за теб — никакво. Поне с мен няма да изпиташ никакво удоволствие, проклета да си!
Рязко стана от леглото и развърза колана на халата си. С едно движение на раменете си го смъкна на земята. Стоеше гол пред нея и внимателно наблюдаваше лицето й. Устните му се бяха изкривили в презрителна гримаса.
Арабела не можеше да откъсне очи от него. Никога преди не бе виждала гол мъж. За Бога, той беше красив! Целият беше само мускули. Нямаше грам тлъстина но тялото му. Усети се, че го гледа с интерес, и сепнато пое дъх. Та той я бе нарекъл проститутка! Бе я обвинил, че е любовница на французина! Това беше лудост, просто лудост. Беше й споменал, че не иска да я докосва. Погледът й се плъзна надолу по корема му, към гъстите черни косми над слабините му, към члена му — твърд и готов. О, да, много пъти бе виждала как се съвокупляват конете и знаеше какво значи това. Само че Джъстин беше прекалено голям за нея. Нямаше да я насили. О, Господи, мразеше своята слабост, страха си, но все пак каза:
— Джъстин, моля те, какво смяташ да правиш? Ти си твърде голям за мен. Не мисля, че ще стане нещо. — Той я погледна с такова изражение, сякаш всеки миг щеше да се изплюе върху нея. — По дяволите, та аз съм девствена! Не съм имала никакъв любовник, още по-малко онова нещастно френско копеле! Кой ти каза тази лъжа? Жервез? Кажи ми, проклет да си, кой ти каза това? — Тя отчаяно стисна бедра и прикри гърдите си с ръце.
— Господи, каква чудесна актриса си била! — Той се разсмя. Арабела не се сдържа и отново погледна тялото му. Това го накара да се разсмее с такъв грозен и дрезгав глас, който я ужаси. — Повярвай ми, тялото ти лесно ще ме приеме в себе си. И престани най-сетне с проклетите си лъжи. Искаш да знаеш кой ме е излъгал за теб? Ще ти кажа. Никой не ме е лъгал. Никой нищо не ми е казвал за теб. Видях те с очите си. Видях теб и онова копеле да излизате един след друг от плевнята. Очевидно беше какво сте правили вътре.
Дишането му беше хрипливо и Арабела едва успяваше да разбере думите му.
— Може би все пак трябва да ти доставя удоволствие — продължаваше той. — Боя се единствено от това, че ще започнеш да крещиш моето име. А това ще бъде истински удар за мен. Не, просто ще се постарая бързо да приключа с тази работа. Викай и пищи колкото ти харесва. За мен няма значение.
Тя не можа да изрече и дума. Само го гледаше и клатеше отрицателно глава. Беше я видял с французина? Да излизат заедно от плевнята? Но това беше невъзможно.
Джъстин се подпря над нея, разтвори краката й и се отпусна между тях. Тя мълчаливо се съпротивляваше. Драскаше лицето му, удряше го с колене в слабините. Той просто натисна с длан корема й и притисна краката й със своите. Арабела почувства ръката му да се плъзга между бедрата й и застина.
В този миг той разбра, че не е в състояние да я насили. Стана, отиде до тоалетката, загреба крем от едно бурканче и се върна при нея. Арабела продължаваше да лежи по гръб. Гледаше го с невярващи очи, скована от страх.
— Не мърдай — каза й той и за да бъде сигурен, отново притисна с длан корема й. Тя се опита да се отдръпне, после застина. Гледаше ужасена как намазания му с крем пръст се спуска надолу. След това почувства как този пръст се притиска в нея. Отново се замята, опита се да се измъкне изпод ръката му, но въпреки това пръстът му си пробиваше път в нея, все по-дълбоко и по-дълбоко. Боже, как мразеше този човек! Той й беше напълно чужд, а пръстът му — истинско наказание. Плевнята! Каква беше тази история с плевнята?