— Джъстин, спри, умолявам те! Моля те, не ме наранявай! Това, което каза, не е вярно. Нищо не се е случвало в плевнята. Та аз едва понасям французина. Защо… — думите й неочаквано бяха прекъснати от писък. На мястото на пръста бе дошъл членът му, който продължаваше да навлиза дълбоко в нея. Джъстин спря за миг, сграбчи ръцете й и ги притисна над главата й. Почти нежно отмести полепналите по мокрото и лице коси.
— Господи, Джъстин, не мога да повярвам, че правиш това с мен! — Той продължаваше да прониква в нея. Кремът облекчаваше пътя му. Въпреки това болката я разкъсваше. Арабела ридаеше. Изведнъж той спря, защото бе достигнал до химена й. Вдигна глава и я погледна изненадано и несигурно.
— Джъстин — прошепна тя, — недей!
Тялото й се извиваше от болка, а душата й беше опустошена от някакво усещане, което не познаваше или не разбираше.
Джъстин изръмжа гърлено, пусна ръцете й, подхвана бедрата й и ги повдигна. После рязко натисна и разкъса девствената ципа.
Всичко свърши бързо. Той пъшкаше силно над нея, после неочаквано спря. Джъстин продължаваше да стои с извита назад глава, а ръцете му трепереха от напрежение, за да го задържат над нея. Той беше в нея. Съпругът й я бе насилил, беше я наранил, защото бе повярвал, че е любовница на французина.
В Арабела не бе останала нито капка кураж или желание за борба. Беше му казала, че не е прав, но той не й бе повярвал. Болката намаля малко, докато членът му излизаше бавно от нея. Тя неволно простена.
Джъстин се зачуди дали ще успее да стане. Яростта му се бе стопила. Арабела го гледаше, без да откъсва очи от него. Изглеждаше сломена. Не, едва ли беше възможно. Нима бе очаквала да го заблуди? Сигурно, по дяволите. Та тя беше девствена! Не бе очаквал това. Той срещна очите й, видя болката в тях. Осъзна какво й бе сторил и за миг се разколеба.
Тя беше девствена. Беше му казала, че не е любовница на конта.
Но след това съвсем ясно си припомни как французинът излиза от плевнята с наперената походка на човек, който току-що е удържал победа. След него от плевнята бе излязла и тя — разрошена, с раздърпани дрехи и с вид на жена, която току-що са любили. Да, току-що са любили, и то с голяма наслада. Тази картина отново го порази. Арабела беше подла. Беше му изневерила, а сега искаше да го излъже. Понечи да се извърне, все още без да каже нито дума, но след това погледна към нея. Краката й продължаваха да стоят разтворени. Кръвта й и семето му се бяха смесили с белия крем и се бяха размазали по бедрата й и по чаршафите. В този момент Джъстин се мразеше. Никога в живота си не бе наранявал жена, никога. Държал се бе като животно. Но, не, не! Бе търсил само възмездие. Всъщност не бе я наранил много. Просто я бе взел като мъж, който иска да изконсумира брака си с една жена. Беше го направил бързо, наистина бързо. Освен това бе използвал крем. Не я беше изнасилил. Щеше да бъде възмезден, ако я беше изнасилил, но не го бе сторил. Просто беше направил каквото трябва. Арабела го бе излъгала.
Грабна една кърпа и я подхвърли. Арабела не посегна да я хване и кърпата просто падна върху корема й.
— Избърши се. Изцапана си.
Тя не помръдна. Гледаше към него, но всъщност не го виждаше и не искаше да го вижда след това, което й бе сторил. Той я смяташе способна на подобна измама. Не виждаше смисъл в казаното от него, но го вярваше. Значи беше груб и жесток.
— Не ме гледай така — горчиво изрече той. — Направих само това, което бе нужно, за да осигуря наследството си. Не съм те изнасилил. Използвах крем. — Прекара пръсти през косата си. — По дяволите, значи съм грешал за девствеността ти. Това наистина ми дойде изневиделица. Колко почтено от страна на проклетия конт да те остави недокосната за първата ти брачна нощ. Значи копелето е решило да ми остави честта да бъда първият ти любовник? Ти ли го убеди да не го прави? Ти ли му каза, че аз не съм чак толкова голям глупак? Или може би той самият не е искал аз да се досетя, че не съм първия ти мъж? Сигурно се е боял, че още в съшия миг ще го убия. — Сивите му очи се присвиха, а студеният му глас продължаваше да нарежда: — Искам да убия онова дребно копеле. Сериозно се замислям какво да правя с него. Разбира се, със сигурност има и други начини. Почти успя да ме измамиш, но сега разбирам. Има още толкова много други начини, нали? Той пада ли си по содомията? Да, най-вероятно. И, разбира се, ти си му доставила удоволствие с малката си, красива уста. Мъжете, особено французите, обичат това почти толкова, колкото й обикновения начин да проникнат в една жена.
За какво говореше той? Какво означаваше тази дума „содомия“? Какво имаше предвид, като споменаваше устата й? Тя само поклати глава отрицателно. Беше й студено, много студено, а в душата й цареше пустота.