— Джъстин, ама че въпрос… — думите му наистина я изненадаха. Филията й се изплъзна от ръката й и падна на покривката. Ан преглътна мъчително. — Доста странен въпрос ми задавате рано сутрин.
— Да, въпросът е много важен и освен това съм сигурен, че нямате никакво желание да ми отговорите. Простете ми, Ан. Често се случва подобни въпроси да поставят в доста трудно положение човека, към когото са отправени, нали?
— Да — отвърна тя, — естествено, че сте прав. Много ловко се справихте. Едва ли някога съм получавала по-елегантен удар по носа.
Джъстин стана и хвърли салфетката си до недокоснатата чиния с храна.
— Извинете ме, Ан, но тази сутрин имам доста работа.
Проследи го с поглед, докато той излизаше от трапезарията. Не му каза нищо повече. Какво ли можеше да му каже?
Огледа многобройните блюда, които готвачката щастливо бе приготвила за младоженците. Мили Боже, какво ли се бе случило между тях? Снощи Арабела беше толкова щастлива и възбудена. В никакъв случай не беше някоя нервна булка.
Арабела! О, Господи, трябваше веднага да отиде при нея! Загрижеността й я накара почти да прелети по стъпалата до спалнята на графа — спалнята, която мразеше повече от всички други стаи в цялата къща.
Вратата беше леко открехната, така че влезе направо, като почука леко.
— А! — изненадано възкликна тя, като видя насред стаята да стои Грейс, прислужницата на Арабела, понесла останките от нощницата й.
Грейс побърза да й се поклони, но не посмя да вдигне очи към лицето й.
— Къде е дъщеря ми? — попита лейди Ан, като тръгна напред, без да откъсва очи от разкъсаната нощница.
Прислужницата преглътна смутено. Лейди Арабела й беше дала строгата заповед да оправи стаята, преди да е дошъл някой друг. А ето че сега стоеше насред стаята с доказателството за грубостта на графа в ръце.
— Нейна светлост е в стаята си, милейди.
— Разбирам — бавно рече лейди Ан, като премести поглед от засъхналите петна кръв върху чаршафите към обагрената с кръв вода в легена и мръсната кърпа върху умивалника. Зави й се свят от лошо предчувствие. Нямаше нужда да задава повече въпроси на Грейс. Трябваше да защити Арабела. Изхвръкна от стаята така бързо, че Грейс не успя дори да й се поклони.
Щом наближи стаята на дъщеря си, започна да забавя ход. В главата й се въртяха спомените за собствената й първа брачна нощ, изпълнена с болка и унижение. Тръсна глава, за да прогони лошите мисли. Не, едва ли с Арабела се е случило същото. Джъстин беше толкова по-различен от съпруга й.
Въпреки това, когато почука на вратата на Арабела, дланите й бяха потни от напрежение. Не последва отговор. Всъщност не бе и очаквала. Почука отново. Дали Арабела щеше да откаже да я пусне вътре?
— Влез — чу се отвътре тих глас.
Лейди Ан не беше сигурна какво очаква да открие. Влезе в стаята и видя пред себе си дъщеря си същата, каквато я бе видяла предишната сутрин. Арабела спокойно стана да я посрещне. Беше облечена в черния си костюм за езда. Кадифената й шапка бе закрепена над прилежно подредените й къдрици, а от периферията на шапката се извиваше щраусово перо, което почти докосваше бузата й.
— Добро утро, майко. Какво те е накарало да станеш толкова рано? Доктор Брениън ли очакваш?
Говореше съвсем спокойно. Обичайната й надменност се долавяше по-силно от всякога и сякаш я предизвикваше на словесен дуел. Щеше да се почувства като последния глупак, ако не беше видяла Джъстин и не беше посетила спалнята на графа.
— Както обикновено излизаш на езда?
— Разбира се, майко. Има ли причина да не го правя? Знаеш, че обичам да яздя рано сутрин. Мога ли да ти помогна с нещо?
Ето, отново с това високомерие в гласа — помисли си лейди Ан. Нямаше да настоява повече, щом Арабела не желаеше да й се довери. Всъщност тя рядко бе споделяла нещо с нея. Единствено баща й бе споделял нейните мисли, мечти, дори нейните страхове, доколкото изобщо бе имала такива.
— Не, скъпа. Твоя работа, щом си решила да яздиш. Не ми се спеше и минах да ти кажа добро утро. Това е всичко. Е, видях и Джъстин на закуска. Стори ми се, че не си е отпочинал добре. Изглеждаше малко напрегнат, дори отпаднал духом, макар да не виждам причина…
Обзета от подозрения, Арабела повдигна въпросително едната си вежда.
— Предлагам ти да попиташ самия Джъстин, щом толкова си заинтересувана от делата му. Ще ме извиниш ли… — Арабела придърпа нагоре ръкавиците си, наклони шапката си и се приближи до майка си. Целуна я леко по бузата. Изражението й се смекчи едва доловимо. След това се обърна и побърза да излезе от стаята.