Лейди Ан проследи с поглед дъщеря си. Проклятие, какво ли бе станало?
Арабела насочи Луцифер покрай развалините на стария манастир, а след това по черния път, който водеше към Сейнт Едмъндс. Очите й гледаха право напред, ръцете й стискаха здраво юздите на Луцифер, а брадичката й беше вдигната високо.
Изведнъж мисълта за майка й я накара да се почувства виновна. Не се бе отнесла добре с нея. Как ли майка й бе разбрала, че нещо не е наред? А несъмнено тя бе усетила нещо. Истинска загадка! Значи Джъстин не изглеждал отпочинал, така ли? Освен това бил отпаднал духом? Да се продъни в ада дано! Заслужаваше жив да изгние. Заслужаваше да му се случи всичко лошо, за което можеше да се сети човек.
Все пак как майка й се бе досетила, че между двамата нещо куца? О, Боже, да не би да е видяла бъркотията в графската спалня? Може би Грейс не бе успяла навреме да изгори нощницата й и чаршафите. Трябваше да я попита, щом се върнеше в имението.
Удари леко Луцифер с юздите, за да го подкара в галоп. Искаше й се да може да избяга от грозните си спомени, от болката, от омразата на изминалата нощ. И от онзи ужасен крем, който я бе облекчил, но не бе помогнал на душата й. Той не се бе вслушал в думите й. Не й бе повярвал. Искаше й се да заплаче. Още в същия миг обаче си припомни пренебрежението, изписано върху лицето на баща й. Не можеше да плаче. Дългогодишният навик й помогна да изправи рамене. Трудно й беше, но успя. След това гордо вдигна глава.
Господи, Джъстин се бе опитал да я унищожи. Пулсиращата болка между бедрата й беше горчивото доказателство за насилието му над тялото й. Нямаше обаче да покори ума и духа й.
Думите му звучаха ясно в главата й, при все че бяха толкова абсурдни. Опита се да си спомни какви думи точно й бе казал. Не за да намери извинение за Джъстин, а за да може самата тя да ги осмисли. Той й бе заявил нещо абсурдно — че французинът й бил любовник. И беше споменал, че ги е видял пред плевнята. Това бяха глупости. Не можеше да проумее как Джъстин бе стигнал до това отвратително заключение. Някой сигурно го бе излъгал. Някой го бе убедил, че тя му е изневерила.
Но, за Бога, кой би могъл да стори това, кой?
Нямаше съмнение, че той бе повярвал на лъжата. Тогава защо все пак се бе оженил за нея? А, каква глупачка беше! Нали в противен случай щеше да изгуби по-голямата част от наследството си. Всъщност точно това бе казал и самият той. Беше го заявил съвсем ясно. Тя му беше изневерила, но той не можеше да я убие, защото така щеше да загуби всичко. Но сигурно обмисляше убийството на Жервез. Дали наистина щеше да убие французина, помисли си тя с безразличие. Установи, че това до голяма степен не я засяга, като се изключи фактът, че този мъж, разбира се, беше напълно невинен по обвинението, че е преспал с невестата на графа.
Спря Луцифер с едно подръпване на юздите. Дишането на коня бе станало тежко. Огледа се и с изненада установи, че беше отминала римските развалини, без дори да ги забележи. Потупа шията на коня. Изведнъж си спомни една случайно чута фраза, която баща й веднъж бе казал на един от своите приятели: „Яздих слугинята, докато не й се прищя да ме хвърли.“ С ирония си помисли, че сега вече смисълът на грубата му забележка й беше напълно ясен.
С нежелание обърна Луцифер и го подкара обратно към Ившам Аби. Сигурно бе яздила часове наред, защото слънцето се бе издигнало почти до зенита си.
Колкото повече наближаваше неговия дом, толкова по-силно усещаше как обзелото я спокойствие започва да се руши. Джъстин сигурно беше там и я чакаше. Трябваше да се изправи лице в лице с него. Не само днес, но утре — цял един живот. За миг си помисли да настои пред него, че е невинна, да заяви, че иска да научи името на онзи, който му е казал тази проклета лъжа. Ясно си представи гнева му и дивашкото му наказание. В този миг мразеше себе си, задето се бе родила жена, което я правеше по-слаба. Мразеше силата му, която му даваше възможност да се наложи над нея физически.
Арабела потрепери въпреки горещите слънчеви лъчи, които се сипеха по черния й костюм. Едва ли отново щеше да я насили. Не й ли бе казал, че повече няма да излива семето си в нея? Не й ли бе казал, че не желае дете от нея? Така отмъщението му щеше да бъде пълно и безмилостно. Сега вече нощният кошмар беше минало. Поне докато той държеше на думите си.
Арабела насочи Луцифер към конюшнята, спря пред потния коняр и скочи на земята. Тръгна към парадния вход на Ившам Аби. Не можеше да потисне напълно страха и безпокойството си. Господи, ако не успееше да запази гордостта си, какво ли друго й оставаше? Той не трябваше да узнава, че я е наранил, че е убил илюзиите й. Нямаше да му позволи да го научи. Отново си спомни думите му, изречени така спокойно, но същевременно с толкова много ярост. Отново повтаряше наум тези думи. Имаше една от тях обаче, която не можеше да разбере. Странно, но й се стори жизненоважно да разбере значението на тази дума.